Самуил Шейнин, председател на Съюза на работодателите в сферата на образованието



Около 60 училища могат да бъдат закрити през есента, но това са училища с по 20, даже някои от тях са с 10 ученици. На практика говорим за едно директорско място и за максимум едно до две учителски позиции. Нашите разчети показват, че бройката на учители, които могат да бъдат освободени, е не повече от 300, което много се различава от цифрата, която е дала г-жа Янка Такева преди няколко дни (1500 - бел.ред.) Разговорите ми с колеги от страната показват, че една част от тези учители са почти на пенсионна възраст и ще се възползват от правото си, което им дава Кодексът на труда да се пенсионират 3 години по-рано. Това не може да се каже, че е най-добрият вариант, но е някакъв вариант. Другата алтернатива, която касае по-младите учители, е преквалификацията. Те могат да се квалифицират по чужди езици, информатика, това са дисциплини, по които има нужда от кадри. По отношение на проблема с отпадането на дневната форма на обучение в 13-и клас нещата също стоят по-различно. Там ще остане възможността за обучение в задочна и самостоятелна форма на обучение, така че по отношение на този клас няма да има проблем с часовете на учителите.

Няма да се освобождават преподаватели в 13-и клас

Проблемът до известна степен успяхме да го решим и по отношение на 12-и клас, като по наше предложение в Министерството на образованието се прие и сегашните дванайсетокласници да имат възможността да минат на самостоятелна и задочна форма на обучение. Така също се спестява освобождаването на преподаватели по отношение на 13-и клас. Единствено сега остава въпросът за учениците от 11-и клас, но за тях пък ще се увеличи броят на часовете по свободно избираема подготовка (СИП), което ще доведе до повишаване на нормативи. От казаното дотук може да направим извода, че тази и другата учебна година няма да има отпадане на учители по отношение на 13-и клас. Тези промени ще бъдат уредени с промяната в Закона за професионално образование, която е обещано до септември да стане факт.

2700 са учебните заведения у нас

Моето лично мнение е, че в момента в България имаме 2700 училища, като според статистика, която имаме в национален мащаб, някои от тях са с брой на ученици под 50. Това е нерентабилно за държавата, особено когато сме в период на финансова криза. Непрекъснато казвам, че по време на криза трябва да се отделят най-много средства за образование, но това не означава да изразходваме средства и да поддържаме училища, в които рентабилността е почти никаква. В тях не може да се говори за осигуряване на качествено образование. Не може да се говори и че след като се закрият тези училища, децата ще останат необразовани, защото в някои учебни заведения те се обучават в т.нар. слети паралелки, които са тип килийни училища. Те нямат и добра материална база, която е предпоставка за действително висококачествено образование. На децата, които са от закритите училища, може да им се осигури транспорт и храна в най-близкото до тях населено място. По този въпрос държавата още мисли. Трябва да се отбележи още, че когато общините, съгласно Закона за държавния бюджет и други национални програми, преминат към оптимизация на училищната мрежа, те получават допълнителен ресурс. С него могат да се осигурят по-добри условия не само за децата от закритите училища, а покрай тях печелят и тези, които учат в средищните учебни заведения.

Трябва да се увеличи единният разходен стандарт

Парите, които идват в момента по единния разходен стандарт, не са достатъчни и за големите училища, да не говорим когато част от тези средства се отделят, за да се поддържа едно малко училище. В резултат на това нито малкото ще дава нужния стандарт, нито голямото ще има тази възможност, което автоматично рефлектира на качеството на обучение и при двата типа. В момента ние от Съюза на работодателите сме дали предложение единният разходен стандарт да се увеличи на 1500 лева за 2009 г., което означава да се повиши със 180 лева при сегашните 1320 лева.