Пол Кругман
Носител на Нобелова награда за икономика за 2008 г.
New York Times

Явно страната няма да преживее наново Голямата депресия. Какво я спаси? В общи линии – намесата на правителството.
Нека сме наясно – икономическата ситуация остава печална, по-тежка, отколкото доскоро някой дори можеше да си представи. Съединените щати загубиха 6,7 млн. работни места от началото на рецесията досега. Като се вземе предвид необходимостта от осигуряване на заетост за нарастващото население в трудоспособна възраст, не ни достигат около девет милиона работни позиции.
Трудовият пазар обаче все още не е стигнал дъното. Лекият спад в равнището на безработицата, отбелязан през миналия месец, най-вероятно е някаква статистическа приумица. Нещата все още не са започнали да се подобряват истински. Засега единственият повод за радост са признаците, че положението вече се влошава с по-бавно темпо.

Назад от бездната

Въпреки това последната серия от доклади показва, че икономиката се е отдръпнала с няколко крачки по-далеч от ръба на бездната.
Преди няколко месеца опасността от тотално пропадане изглеждаше напълно реална. В някои отношения финансовата паника от края на 2008 г. бе също толкова силна, колкото и банковата в началото на 30-те години. За известно време ключовите икономически показатели (световната търговия, промишленото производство и цените на акциите) падаха със същата и дори с по-висока скорост в сравнение със срива от 1929-30 г.
През 30-те години обаче графиките непрестанно вървяха надолу, докато сега спускането изглежда е към своя край, и то само след една наистина тежка година.
Какво спаси САЩ от пълно повторение на Голямата депресия? Отговорът се крие в съвсем различната роля, която изигра американското правителство.
Вероятно най-важният аспект от участието му в тази криза се изразява не в стореното, а по-скоро в онова, което не бе направено. За разлика от частния сектор федералното правителство не намали разходите си вследствие на падащите приходи (щатските и местните администрации са съвсем различен случай). Данъчните постъпления са значително занижени, но плащанията за социални помощи все още вървят, правителствената здравна програма Medicare продължава да покрива болничните сметки, а държавните служители (от съдиите, през горските, та до военните) си получават заплатите.
Всичко това подпомогна американската икономика в труден момент, което не може да се каже за развитията през 1930 г., когато държавните разходи бяха доста по-малък процент от брутния вътрешен продукт. С други думи, бюджетните дефицити, които по принцип са нещо лошо, сега оказаха доста положителен ефект.

Непропорционални резултати

Освен че осигури автоматичния стабилизиращ ефект, правителството се намеси, за да спаси и финансовия сектор. С основание можете да заявите, че измъкването на финансовите компании можеше и трябваше да бъде осъществено по по-добър начин, както и че данъкоплатците дадоха много, а насрещните резултати са непропорционални. Напълно в реда на нещата е да сте недоволни и дори гневни от начина, по който се развиха спасителните операции във финансовия сектор, като обаче в същото време трябва да сте наясно, че без тях положението щеше да е много по-тежко.
Важното е, че този път, за разлика от случилото се през 30-те години, правителството не гледаше отстрани как голяма част от американската банкова система се срива. Това е и другата причина, поради която в момента американците не преживяват Голямата депресия ІІ.
На последно място по важност, но в никакъв случай не и по значимост, са целенасочените усилия на правителството да подпомогне затруднената икономика. От самото начало твърдя, че законът за възстановяване и реинвестиране, по-известен като плана на Обама за стимулиране, е твърде скромен. Въпреки това изчисленията показват, че без този стимулиращ план сега още 1 млн. американци щяха да са без работа. Броят на спасените от тази участ ще расте с времето. Става ясно също, че стимулирането е било от доста решаващо значение за забавянето на свободното падане на икономиката.

Роналд Рейгън е сгрешил

Можем да кажем, че кабинетът изигра решаваща стабилизираща роля в тази икономическа криза. Роналд Рейгън не е бил прав – понякога проблемът е именно частният сектор, а държавата е решението.
Не се ли радвате, че в момента президентската администрация се ръководи от хора, които не мразят идеята за намеса на държавата?
Няма как да знаем какви щяха да бъдат икономическите политики на администрация, ръководена от двойката Маккейн-Пейлин. Знаем обаче какво говорят републиканците в опозиция и то се свежда до призиви правителството да се отдръпне от пътя на депресията.
Не става въпрос само за противопоставянето срещу пакета за стимулиране. Водещите републиканци искат да премахнат и автоматичните стабилизатори. През март Джон Бонър, лидер на малцинството в Камарата на представителите, заяви, че тъй като американските семейства страдат, „време е администрацията да затегне колана и да покаже на народа, че разбира какви са проблемите“. За щастие съветът му бе пренебрегнат.
Все още съм силно загрижен за икономиката. Все още има сериозна вероятност високата безработица да се проточи доста дълго време. По всичко личи обаче, че САЩ са успели да се разминат с най-лошото и пълната катастрофа вече не изглежда толкова реална опасност.
Причината за това е в активната намеса на държавата, управлявана от хора, които разбират достойнствата на тази стратегия.