Производството на въглища в рамките на Европейския съюз (ЕС) през 2019 г. се срива с 24%, като производството на електроенергия с твърди въглища спада с 32%, а това с лигнитни намалява с 16%. Тази тенденция до голяма степен е предизвикана от увеличението на цените на квотите за въглероден диоксид (CO₂) и ускореното разширяване на дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ).
Прогнозите сочат, че упадъкът на въглищата ще продължи - Гърция и Унгария поеха ангажименти през 2019 г. за постепенно прекратяване на въглищните мощности, като общият брой на държавите членки, изготвили подобни планове, вече става мнозинство в рамките на блока. Единствено Полша, Румъния, България, Словения и Хърватия се очаква тепърва да възприемат подобна политика, посочва германският мозъчен тръст Agora Energiewende.
Загърбването на въглищата е довело до понижение на количеството на емисиите на CO₂ в енергийния сектор в Европа с рекордните 120 млн. тона, или с 12%, през 2019 г. Това е най-големият спад, отчитан до момента, изтъкват от Agora Energiewende.
Количеството на емисиите от схемата на ЕС за търговия с емисии (EU ETS), включително и тези от тежката промишленост, се понижава със 7,6% през 2019 г., което предполага, че промишлените емисии вероятно са намалели едва с 1%.
Делът на ВЕИ расте до ново рекордно високо ниво, достигайки 35% от енергийния микс на ЕС. За първи път вятърната и слънчевата енергия в комбинация осигуряват повече електроенергия от въглищата, допринасяйки за 18% от електроенергията в ЕС през 2019 г. Това е повече от два пъти спрямо пазарния дял на соларната и вятърната енергия през 2013 г. Увеличението на производството на вятърна и слънчева енергия е най-съществено в Западна Европа, докато Полша и Гърция тепърва започват да се ангажират с развитието на ВЕИ. Останалата част от Източна Европа значително изостава от тази тенденция, подчертава мозъчният тръст.
Икономическите възможности на евтините ВЕИ стават все по-видими. През 2019 г. са регистрирани рекордно ниски аукционни цени за офшорна вятърна енергия (Великобритания) и слънчева енергия (Португалия), както и най-голямото намаление на цените на едро в страни, където вятърът и слънчевата енергия са разширили своя дял най-много.
Консумацията на електроенергия
Консумацията на електроенергия в ЕС намалява с 1,7% (с 56 TWh), което връща търсенето до нивата от 2015 г. Почти всяка страна регистрира спад в консумацията, подпомогнат от по-меките зимни месеци. Германия отбеляза най-голям спад от 3.3%.
Производството на електроенергия от вятърни турбини се увеличава с 14% (с 54 TWh). 73% от ръста се дължи на 5 държави: Германия, Великобритания, Франция, Швеция и Испания. В 15 държави производството на вятърна енергия не се променя спрямо 2018 г.
Генерирането на слънчева енергия нараства със 7% (с 9.5 TWh). Нидерландия (+3 TWh) и Испания (+2 TWh) са отговорни за 54% от увеличението на слънчевата енергия в целия ЕС.
Производството на биомаса расте с едва 1% (+1.4 TWh), потвърждавайки забавянето на растежа на този сектор като цяло.
Общо, делът вятърната, слънчевата енергия и биомасата се повишава с 65 TWh. Това до голяма степен е предизвикано от силния растеж на вятърната енергия в няколко страни през 2019 г., посочват от Agora Energiewende.
Производството на електроенергия чрез хидроенергия намалява с 6% (-21.5 TWh), достигайки едно от най-ниските си нива през този век. През 2019 г. производството на електроенергия от водоеми намалява в 13 европейски държави и остава непроменено в други 8 страни.
Ядрената енергия отчита спад от 1% (-6 TWh), като най-голямо свиване, 3% и 14%, отчита съответно във Франция и Великобритания, докато в Белгия тя се увеличава с 48%, тъй като страната въведе в експлоатация няколко атомни реактора след дълго забавяне.
Производството на електроенергия чрез природен газ се повишава с 12% (+73,5 TWh), тъй като увеличаването на цените на CO₂ в Схемата за търговия повиши конкурентоспособността на газа за сметка на въглищните централи. Ръстът при газа в Испания представлява 37% (+27 TWh) от увеличението на дела на това гориво в целия ЕС, следвано от Нидерландия (+12 TWh), Италия и Германия (+9 TWh всяка) и Франция (+8 TWh). Заедно тези пет държави са отговорни за 88% от увеличението на производството на електроенергия от газ в ЕС.
Производството на електроенергия чрез антрацитни въглища се свива с 32% (-101 TWh) през 2019 г. Това е причинено от растежа на ВЕИ и повишаването на цените на CO₂ (което води до увеличаване на производството на газ). Производството на електричество чрез антрацитни въглища намалява с 26 TWh в Германия, с 24 TWh в Испания, с 10 TWh в Холандия и Великобритания и с 9 TWh в Италия. Заедно тези пет страни допринасят за 79% от цялостното намаляването на този тип производство в ЕС.
Производството на електроенергия чрез лигнитни въглища се понижава с 16% (-49 TWh), 32 TWh от които са в Германия и 7 TWh в Полша.
Общото производство на електроенергия чрез изкопаеми горива се свива с 6% (-82 TWh), докато количеството емисии в енергийния сектор намалява с 12%.
Нетният внос на електроенергия в ЕС намалява през 2019 г. с 11 TWh, изтъкват от Agora Energiewende.
България
През 2019 г. България е произвела 45 TWh електроенергия, от които делът на лигнитните въглища достига 18 TWh, този на природния газ – 3 TWh, на ядрената енергия – 17 TWh, на хидроенергията – 3 TWh, на вятърната и слънчевата енергия – по 1 TWh.
Спрямо 2018 г. има промяна при лигнитните въглища и хидроенергията, където генерирането на електроенергия намалява съответно с 1 TWh и 2 TWh.
При потреблението на електроенергия България не отчита спад през 2019 г. спрямо 2010 г., докато повечето страни в Централна и Западна Европа отбелязват понижение. Страните от Източна Европа регистрират ръст в същото време.
По отношение на въглищния капацитет България (5 GW) изпреварва страни като Франция(3,2 GW), Гърция(4,4 GW), Австрия(0,2 GW), Словакия(0,7 GW), Унгария(1,1 GW) и Дания(2,5 GW).
