Пол Уилмът
New York Times

По време на почивката ми в Турция ме взеха от летището с микробус. Минаваше полунощ и беше тъмно като в рог, а шофьорът караше с превишена скорост в завоите. Само един от фаровете работеше. А аз имах някои съмнения и за спирачките. Наум обмислях писмото си с оплакване към туристическата компания. В това време звънна мобилният телефон на шофьора и той вдигна, като остана само с една ръка върху волана. Сега вече премислях кои песни да звучат на погребението ми.
Тази ситуация доста наподобява как се чувствам, когато хората говорят за най-новата мода сред инвестиционните банки и хедж фондовете – високочестотната алгоритмична търговия. Към вече опасно влиятелното и морално подозрително финансово минно поле сега се добавя и немислимата сила на машината. Идеята е проста – компютри получават информация (главно за цените на акциите в „реално време“) и опитват да предвидят следващото движение на фондовата борса. Посредством алгоритмична формула компютрите могат да купуват и продават акции на банката или фонда за части от секундата, спечелвайки малка сума от внезапната промяна в цената на всяка акция.

Ниска латентност

Няма нищо ново в това да се използва публично достъпна информация, която да ви помага в търговията. Новото е количеството достъпни данни, светкавичната скорост, с която се анализират, и краткото време, в което се държат позициите.
Ще чуете хората да говорят за „латентност“, което значи закъснението между предадения сигнал за търгуване и осъществената търговия. Ниската латентност – или високата скорост – е онова, което търсят банките и фондовете. Да, наистина говорим за разцепване на милисекундата, която е необходима на светлината, за да измине пътя по оптическия кабел.
И така, всъщност трябва ли да ни тревожи търговията, която се извършва по-бързо, отколкото може да реагира човешко същество? Отговорите, дошли също така много бързо от защитниците на високочестотната търговия, са: „Не, ние добавяме ликвидност на пазара“ или „Съвсем безопасно е и ускорява намирането на цената“. С други думи, търговците казват, че тази практика улеснява купуването и продаването на акции на борсите и установява по-ефективно стойността на ценните книжа.
Тези отговори ме тревожат. Всеки път, когато отговорът на един сложен въпрос е шаблонен и необмислен, се тревожа дори още повече. Ако оставим настрана въпроса дали ликвидността е непременно добра идея или не, или дали има такова нещо като цена, която трябва да бъде намирана, бих искал да попитам дали високочестотната алгоритмична търговия ще разстрои основните пазари и може би икономиката.
Казано е, че сривът на фондовата борса от октомври 1987 г. е причинен отчасти от нещо, наречено застраховане на динамичен портфейл - друг подход, основан на алгоритми. Застраховането на динамичен портфейл е начин да се защити вашият портфейл от акции така, че ако борсата падне, да можете да ограничите загубите си до сума, която сте определили предварително. Когато борсата падне, вие продавате някои акции. Докато борсата падне с определено ниво, вие ще сте затворили всичките си позиции, така че да не можете да губите повече пари.
Това е добра идея и правилното й осъществяване изисква определени знания за теорията на опциите, както са я развили Фишър Блек от Goldman Sachs, Майрън Скоулс от Станфорд и Робърт Мъртън от Харвард. Написвате текущата цена на акцията в дадена формула и тя ви казва колко акции да държите. Борсата пада и написвате новата цена във формулата, която ви казва колко да продадете.
До 1987 г. обаче проблемът са големият брой хора, последователи на стратегията, и пазарният дял, който те колективно контролирали. Ако даден спад на борсата накара хората да продават според определена формула и ако има достатъчно от тези хора, следващи същия алгоритъм, тогава това ще доведе до още по-голям спад на борсата и последвала вълна на продажби и т. н. - докато индексът Standard & Poor’s 500 не загуби над 20% от стойността си само за един ден: 19 октомври, Черния понеделник. Застраховането на динамичен портфейл причини именно онова нещо, от което трябваше да предпазва.
Това е типът обратна връзка, която се появява между една популярна стратегия и основния пазар с дълготраен ефект върху по-широката икономика.

Урокът от кризата

Покачването на една цена поражда повишаване. (Представете си балон.) А спадът й създава спад. (Представете си спукването на балона.) Появява се волатилност и пазарът е дестабилизиран. Всичко, което е необходимо, е голям брой хора, следващи един и същ вид стратегия. И ако сме научили един-единствен урок от скорошната финансова криза, той е, че хората наистина обичат да се копират един друг, когато видят доходоносна идея.
Подобна обратна връзка не е непременно опасна. Вземете например какво се случва с конвертируемите облигации – облигациите, които по избор на държателя може да бъдат разменени за акции. Така един хедж фонд купува облигацията и след това се обезпечава от даден пазарен риск, като продава „на късо“ самата ценна книга. С покачването на цената й съответната формула казва на фонда да продава. Когато акцията падне, формулата му казва да купува – точно обратното на застраховането на портфейл. За външния свят (ако не непременно за хедж фонда с конвертируемите облигации) тази комбинация обикновено се смята за нещо добро.
Така проблемът с внезапната популярност на високочестотната търговия е, че може да дестабилизира все повече пазара. Хедж фондовете не се интересуват непременно дали повишената волатилност кара акциите да се покачват или падат, стига да могат да влизат и излизат бързо с печалба. Но останалата част от икономиката я интересува.
Преди купуването на акции се свързваше с дългосрочната им стойност, направата на собствено проучване и намирането на компания, която смятате, че има добри перспективи. Вероятно тя е разполагала с продукт, чийто външен вид ви се нрави или може би солиден ръководен екип. Все по-често тази реална стойност започва да няма нищо общо с търговията. Състезанието сега е между машините – а те си играят с реален бизнес и реални хора.