Юрий Асланов, социолог, управител на социологическа агенция АФИС

От една страна, разпределението на ръководствата на парламентарните комисии е логично и естествено. Но от друга – не може да не ни направи впечатление, че има частично отстъпление от предварително прокламираните намерения. Казвам „частично“, но това е съвсем очаквано, защото никаква друга логика не би изглеждала естествена при разпределението. Поне предварително бяха обявени едни намерения - че опозицията ще получи повече власт, но сега се вижда, че има отстъпление от това положение, защото от формална гледна точка ръководството на ГЕРБ е решило да „присъедини“ към опозицията Синята коалиция, „Атака“ и РЗС, а те не са. При гласуването на правителството те го подкрепиха изцяло и не се заявиха като опозиция,а напротив - като част от това мнозинство. На практика опозицията в сегашното Народно събрание се представлява от Коалиция за България и ДПС. И коментарите за това, че при ротацията в ръководенето на Комисията по корупция на БСП и ДПС ще им бъде дадена последна възможност да застанат на кормилото й, и то ако остане време, го намирам за отстъпление от предварително обявеното намерение.
Никога и при никакви обстоятелства, а това се потвърждава и от фактите – една комисия, пък била тя и парламентарна, не може да свърши или да й се приписват чак такива постижения, че може да „замита“ следите на старото управление или да реши нещо. Тя е работен орган на парламента. Макар да сме парламентарна република, самото Народно събрание също не е център на властта – много малко от важните решения тръгват оттам, повечето се взимат от правителството и после депутатите ги одобряват. Така че твърде преувеличено е да се мисли, че когато дадена политическа сила има председателското място в определена комисия, ще „замита“ следи.