Пол Кругман, Носител на Нобелова награда за икономика за 2008 г.
New York Times

Точно сега съдбата на здравната реформа като че ли е оставена в ръцете на относително консервативните демократи, предимно членове на създадената през 1995 г. коалиция Blue Dog („Сините кучета“). И човек би се изкушил да каже, че президентът Обама трябва да даде на тези демократи онова, което искат.
Но не може, защото „Сините кучета“ не звучат логично.
За да схванете проблема, трябва да разберете основните линии на предложената реформа (всички обсъждани проектозакони на демократите са единодушни по отношение на съществените елементи). Реформата, ако се случи, ще се основава на четири основни стълба – регулация, укази, субсидии и конкуренция.

Достъпно застраховане

Под регулация имам предвид налагането на национално ниво на закони, които биха предотвратили отказа на покритие от страна на застрахователните компании, базирани на медицинска история, или отхвърлянето на застрахователната ви полица, когато се разболеете. Това ще попречи на застрахователите да разиграват системата, като обезпечават само здрави хора.
От друга страна, и самите хора няма да могат да разиграват системата – американците ще трябва да купуват застраховки дори ако понастоящем са здрави, а не само когато се нуждаят от медицинска помощ. И всички компании освен малкия бизнес ще бъдат принудени или да осигурят застраховки на служителите си, или да плащат вноски, за да помогнат за покриването на разходите по субсидиите – субсидиите, които биха направили застраховането достъпно за американските семейства с ниски доходи.
И накрая, обществото ще има право на избор – застрахователен план, ръководен от правителството, който да се конкурира с частните застрахователи, за да може цените да паднат.
Делът на субсидиите за здравна реформа ще струва около един трилион долара през следващото десетилетие. Във всички законопроекти, обсъждани понастоящем, тези разходи ще се компенсират с комбинация от спестявания другаде и допълнителни данъци, така че като цяло да няма влияние върху федералния дефицит.

Фискална отговорност

И така, какви са възраженията на „Сините кучета“?
Ами те говорят доста за фискална отговорност, която по същество се свежда до притеснения за това колко ще струват тези субсидии. Изкушавам се да спра тук и да направя контестация. В крайна сметка къде бяха тези притеснения за фискалната отговорност през 2001 г., когато повечето консервативни демократи ентусиазирано гласуваха за данъчните намаления на Буш за онази година – данъчни намаления, които прибавиха $1,35 трилиона към дефицита?
Но всъщност ситуацията е много по-зле, защото макар и да се оплакват заради цената на проектозакона, „Сините кучета“ отправят искания, които ще увеличат тази цена още повече.
Имаше голяма публичност около опозицията на коалицията към обществения избор и с право – един проектозакон без опция хората да избират по-ниски застрахователни премии би струвал на данъкоплатците повече, отколкото проектозакон с такъв избор.
Но „Сините кучета“ също така се оплакваха и заради задължителното застраховане на служителите, което е дори в още по-голям конфликт с предполагаемото им притеснение за разходите. От Бюрото по бюджета на Конгреса вече са се произнесли в подкрепа на този въпрос – без този закон за задължителното застраховане на служителите основите на здравната реформа биха били подкопани, понеже много компании са изоставили текущите си застрахователни планове, принуждавайки работниците да търсят федерална помощ. Това от своя страна води до надуване на цената на субсидиите. Въобще не звучи логично да се оплакват за цената на субсидиите, а в същото време да се противопоставят на задължителното застраховане на служителите.

Пълни лицемери

Така че какво искат всъщност „Сините кучета“?
Може би просто са пълни лицемери. Струва си да си припомним историята на един от основателите на коалицията – бившия конгресмен Били Таузин от Луизиана. Таузин премина към републиканците веднага след създаването на коалицията – осем години по-късно той прокара закона за модернизиране на здравните грижи от 2003 г., напълно безотговорен закон, който включваше огромни дарения за лекарствените и застрахователните компании. А след това напусна Конгреса, за да заеме поста на, да, щедро платен президент на лобито на фармацевтичната индустрия PhRMA.
Следователно една възможна интерпретация е, че „Сините кучета“ по същество следват примера на Таузин – ако позицията им е непоследователна, то е, защото те не са нищо друго освен корпоративни инструменти, защитаващи специални интереси. Както се посочва в един скорошен доклад на Центъра за отговорна политика, лекарствените и застрахователните компании напоследък наливат пари в хазната на „Сините кучета“.
Но предполагам, че не съм чак такъв циник. В крайна сметка днешните „Сини кучета“ са политици, които не следват пътя на Таузин - те не смениха партията си дори когато изглеждаше, че републиканците държат всички козове, а специалистите ги обявяваха за постоянно мнозинство. Така че това са демократи, които въпреки относителния си консерватизъм са показали известна отдаденост на партията си и нейните ценности.
Сега обаче те са изправени пред часа на истината. Понеже не могат да извлекат основни отстъпки по формата на здравната реформа, без да обрекат целия проект: ако се събори един от четирите основни стълба на реформата, цялото нещо ще се срути и вероятно ще повлече със себе си и президентството на Обама.
Това ли наистина искат „Сините кучета“ да се случи? Скоро ще разберем.