На 7 юли, когато Барак Обама и Дмитрий Медведев обсъждаха в Кремъл световната сигурност, хора, отговарящи за сигурността в Чечения, отвлякоха местен жител и сина му. Дванайсет часа по-късно мъжът бе измъкнат по бельо от една кола и екзекутиран пред неколцина селяни.
Светът научи за това от Наталия Естемирова, активист за човешки права, която от десетина години събираше сведения за отвличания, мъчения и убийства за "Мемориал", най-старата организация за защита на човешките права в Русия. Естемирова получи награди в Европа, но никаква благодарност от собственото й правителство. На 15 юли, когато излизаше от дома си в Чечения, самата тя бе отвлечена. Няколко часа по-късно бе открита мъртва в съседна Ингушетия.
Убийството на Естемирова бе водеща новина за чуждите телевизии, но бе споменато само между другото от руските канали въпреки незабавната осъдителна реакция на Медведев. Колегите й казват, че нейната работа е вбесила Рамзан Кадиров, президента на Чечения. Те го обвиняват за убийството й (макар че Кадиров обеща лично да оглави разследването на убийството).
Чечения вече не е смятана за "зона на контратерористична операция". Този статут бе премахнат преди няколко месеца по молба на Кадиров. Оттогава нарасна броят на изчезналите, на подпалените къщи и убийствата. Кадиров управлява чрез страха и силата. Като бивш бунтовник той подчини тези, които се биха рамо до рамо с нег,о и се отърва от онези, които му се противопоставяха. Превърна Чечения в свое феодално владение, което е повече съюзник на Русия, отколкото неин субект.
Ингушетия е обзета от същинска гражданска война, казва Григорий Шведов от "Кавказки възел", независима медиа. Убийството на полицаи стана систематично. В особено дръзка атака на 22 юни бунтовници използваха атентатор самоубиец, за да се опитат да убият Юнус-Бек Евкуров, президента на Ингушетия. Шофьорът и бодигардът му загинаха, той е още в болница. Чеченска група, замесена в превземането на училището в Беслан през 2004 г., пое отговорност за нападението, а нейният лидер обеща още атаки.
Никой не знае колко бунтовници има в Ингушетия и съседен Дагестан. Много от тях са местни млади хора, родени, когато Русия за първи път започва война с Чечения през 1994 г., казва Шведов.
Руските брутални репресии и беззаконието тласнаха някои към ислямския фундаментализъм. Бунтовниците сега са мотивирани не от идеи за независимост, а от мъст или от представата за ислямистка държава. Влиянието им се усеща особено силно в Ингушетия. Хората се страхуват да излязат вечер, кафенетата са затворени, почти всяка нощ има престрелки.
Кремъл обича да обвинява западните служби за сигурност, че дестабилизират региона. Някои служители от руските сили за сигурност обвиняват и грузинския президент Михаил Саакашвили.
Широкомащабните военни маневри на Русия "Кавказ 2009" се проведоха под знамето на борбата срещу тероризма. Медведев, който инспектира руските части, ясно свърза ученията с миналогодишната война в Грузия. "За нас основната поука от тези събития е необходимостта от цялостни, продължителни и високоефективни учения", каза той миналата седмица, ден след като Обама заяви, че Америка признава териториалната цялост на Грузия и не иска подновяване на военния конфликт.
В Южен Кавказ продължава да цари такова напрежение, че Европейският съюз отложи доклада си за причините за войната в Грузия, който трябваше да излезе в края на юли. Но дори когато вниманието на света е приковано към Грузия, руски граждани продължават да умират в Северен Кавказ. Руският премиер Владимир Путин веднъж обеща, че ще обеси Саакашвили "за топките". За съжаление той изглежда не изпитва същите чувства към онези, които убиха Естемирова.