REUTERS

Някои сектори на тежката индустрия в Източна Европа, преживели падането на комунизма преди 20 години, може да не оцелеят до края на настоящия икономически ураган. Кризата, ударила зависимите от износа икономики в региона, заплашва да превърне бившите двигатели на комунистическата постсъветска епоха в нов „район на икономически упадък“, белязан от скок на безработицата и дълбоки социални белези.

Зловеща тишина

Геза Токоди работи от 38 години в унгарския стоманодобивен завод DAM на североизток от Мишколц. Глобалната криза извършва някога немислимото – пълното затваряне на фабриката преди шест месеца, докато се търси поредният купувач. Огромните производствени халета, в които някога са работели 18 000 души, тънат в зловеща тишина.
„Слухът ми е свикнал с шума на завода, казва Токоди, разхождайки се из обширните изоставени халета при последното си посещение там. Тишината е хубаво нещо, когато искаш да си починеш, но тук тя е много по-лоша от шума.“
Единствените звуци в завода са пропукването на метал от време на време заради свиването и разширяването от промените в температурата или чуруликането на птичките, дръзнали да влязат през счупените и отворените прозорци.
Простиращият се нашироко стоманен завод, някога носел името на Ленин (Lenin Steel Works), се е развил бързо през 50-те години, когато комунистическото правителство искало да превърне Унгария в „страната на желязото и стоманата“ въпреки липсата на суровини и евтина енергия. По време на разцвета си през 80-те години Мишколц е имал над 200 000 жители, повечето от които били заети в индустрията. Населението е намаляло до около 170 000, а безработицата е между 15 и 16% - доста над средното за страната равнище от 9,8%.
DAM, преживял приватизация през 90-те години и смяна на различни ръководства от тогава насам заради финансови проблеми, сега отново страда и освобождава близо 700-те оставащи служители. Процедурата започва на 24 юни, а ликвидаторът трябва да обяви активите за продажба до 120 дни, считано от тази дата. Ако успее да намери нов инвеститор, заводът може и да оцелее. Но не е останало много място за оптимизъм. „Преживяхме няколко ликвидации, през които заводът винаги оцеляваше, но не мисля, че сега ще бъде така“, коментира 53-годишният Йозеф Пап, който работи в DAM от 36 години.
Стоманопроизводителите в Европа работят при използваемост на капацитета на нива от 55% до 60% през тази година и замразени инвестиционни планове. Освен това съкращават работни места, за да оцелеят в най-голямата криза, засягала някога индустрията от Втората световна война насам.
За Мишколц, втория най-голям унгарски град след Будапеща, ще е трудно да се справи с бързо растящата безработица и липсата на нови работни места.
Агнеш Дудаш, началник на Бюрото за безработни в Мишколц, твърди, че броят на регистрираните безработни се е увеличил до 18 200 през май, след като в края на миналата година е бил 13 000.
Повече от половината от загубилите мястото си в стоманодобивния сектор са над 50-годишни и намирането на нова работа за тях ще е трудно, нищо че градът получава средства по програма на Европейския съюз. Тя е създадена отчасти, за да помогне на поразените от кризата региони, поясни Дудаш.
„Работилите в DAM в продължение на 30-40 години никога не биха напуснали завода, казва тя. Първо трябва да преодолеят травмата, а това ще е много трудно.“
В Мишколц живее и ромско население, наброяващо 12-15 хил. души, голяма част от които също извършваха неквалифицирана работа в стоманодобива. До служителите в стоманената индустрия живеят стотици ромски семейства в къщи без течаща вода и канализация.
„Повечето семейства тук разчитат на социални помощи в момента или припечелват като общи работници“, казва Ференц Ботош, който работи за местния съвет на ромската общност. Унгарското ромско малцинство е едно от най-големите в Централна Европа - 6-7% от населението.
Растящото социално напрежение в Мишколц, някога крепост на социализма, се прояви в резултатите от европейските избори през юни, когато крайнодясното Движение за по-добра Унгария („Йобик“) спечели 21% от гласовете. Социалистите получиха 23%.
„Индустрията се срина, а секторът на услугите не се развива с хода, който би им позволил да абсорбират излишната работна ръка“, поясни Имре Лакатуш, началник на профсъюза на металурзите „Вашаш“ и работник в DAM от 40 години.
Дунауйварош, бившият Сталинварош или Сталинград, се намира на 70 км на юг от Будапеща и е дом на най-големия унгарски стоманодобивен завод Dunaferr.
Фабриката, която е филиал на украинската Donbass Group, регистрира 40% спад на печалбата през първото тримесечие на 2009 г. Оттам съобщиха, че ще освободят 400 служители и предлагат ранно пенсиониране на стотици други, за да опитат да се справят с кризата. След реструктурирането в завода ще работят 7200 души.
Градът се справя по-добре по време на кризата заради близостта си до Будапеща и инвестициите от южнокорейския производител на автомобилни гуми Hankook от 2006 г., откъдето дойдоха и нови работни места.

Пренасищане в стоманодобива

Чешкият филиал на ArcelorMittal на североизток, където безработицата е широко разпространена, използва само 35-45% от капацитета си заради липса на поръчки.
Пренасищането в стоманодобива се е разпространило и в други сектори, поразявайки печалбата на New World Resources, собственик на най-големите антрацитни мини в Чехия.
През последните 20 години работната сила не показа сериозни признаци на промяна в много от бившите комунистически индустриални центрове.
„Трудно ще е да очакваме каквито и да е мащабни структурни промени в индустриалните региони, защото хората, които са се специализирали в тежкото производство или минното дело, не могат да се прехвърлят бързо към други сектори на икономиката, поясни Давид Марек, икономист от Patria Finance. За регионите може да е голям проблем, особено когато става въпрос за сериозна концентрация на тежки индустрии като стоманодобива или въгледобива. Проблемът е не само икономически, а и социален.“