Пол Голби, изпълнителен директор на E.ON
The Times

Ако енергийният информационен бюлетин на британското правителство от миналата седмица направи нещо, то бе да концентрира мислите. Слушайки британския министър на енергетиката и борбата срещу климатичните промени Ед Милибанд да изтъква как бихме могли да постигнем икономика с ниски въглеводородни емисии, без да оскъпяваме енергията или да почувстваме недостиг, ми хрумнаха три неща.
Първо, какво ние като производители можем да направим, за да намалим въглеродните емисии по екологически целесъобразен и отговорен начин. Второ, какви промени трябва да въведат министрите, за да се случи това. И трето, как аз като потребител и милионите домакинства, които обслужва E.ON, можем да играем роля в решаването на енергийния проблем.
Именно този трети въпрос е най-интригуващ. С подходящата подкрепа и окуражаване от страна на правителството и индустрията, ние, като потребители, за пръв път имаме властта да променим количеството изразходвана енергия, начина, по който я използваме, и до известна степен нивата на въглерод, които отделяме. И под „нас“ имам предвид не само малцината загрижени за околната среда, но и многото, чиято изразходвана енергия става все-по значителна част от семейния бюджет. Потребителят може най-сетне да стане част от решението, а не от проблема.
Първо, нека обясня как E.ON като една от най-големите британски енергийни компании и най-големи инвеститори във възобновима енергия възнамерява да даде своя принос. През следващото десетилетие ще затворим две атомни централи, захранвани с въглища, и една, захранвана с петрол, и ще помогнем за построяването на най-голямата в света офшорна вятърна ферма - London Array. Имаме намерение да построим нова, захранвана с въглища, атомна централа Kingsnorth, снабдена, ако правителството финансира, с оборудване, което ще улавя и съхранява почти всички въглеродни емисии и така драстично ще намали замърсяването с въглероден диоксид. Kingsnorth е проект, който провокира конфликти и гняв. Аз обаче вярвам, че ако затворим по-старите, захранвани с фосилно гориво централи, и построим по-екологични алтернативи, ще сме една от малкото компании с голям принос за намаляване на въглеродния диоксид във Великобритания.
Определената от правителството рамка бе създадена, за да даде възможност на енергийните компании да построят 12 нови атомни електроцентрали, четири нови, захранвани с въглища, с улавяне на въглерод и съхранението му, както и 26GW офшорен вятър. Жизнено важно е британският енергиен пазар да възнагради инвестициите, необходими за построяване на този капацитет (и да подкрепя капацитета на електрическата енергия, когато няма силен вятър), дори да е на по-високи цени. Без тези инвестиции, ще дойде време, когато няма да има ток. Затова правителството трябва да направи промени в законите, според които действа пазарът, а те несъмнено ще доведат до по-високи цени. Важно е всички да сме честни и да приемем, че епохата на евтината, високовъглеродна енергия свърши. Правителството започна да признава разходите, с които всички ние ще се сблъскаме след ценовото увеличение. Сега трябва да планираме как да променим отношението си към енергията, а и към въглерода.
Време е да помислим не само за светлината, но и за топлината – как да намалим загубата на топлина от домовете си и как да уловим топлина от земята.
Великобритания има един от най-енергийно неефективните жилищни фондове в Европа. E.ON построи къща близнак в Нотингам, създадена по оригиналните спецификации от 30-те, която трябва да се доближи до стандартите за нулеви нива на въглерод от 2016 г. Намерението ни бе да разберем колко енергийно ефективна е къщата чрез херметизиране и да наблюдаваме къде се губи най-много топлина. Разбрахме, че не можем да я херметизираме, защото топлината напуска къщата от прекалено много места. А къщите близнаци от 30-те са голяма част от жилищния ни фонд.
Какво могат да направят потребителите? И как ние като енергийна компания можем да им осигурим контрол над сметките за ток? Първо, трябва да се изолират пропуканите стени, тавани и да се сложат прозорци с двойни стъкла. Можем да стигнем още по-далеч, като осигурим технологии за управление на енергията, които ще бъдат достъпни на масовия пазар в идните години. Ще търсим начини да инсталираме „интелигентни системи за замерване“ и домашни системи за управление на топлината. Ще осигурим соларни панели и ще търсим варианти за топлинни помпи от въздушен или земен източник, които да вземат топлина от въздуха или земята, за да осигуряват топлата вода. Скоро такова оборудване ще се превърне във всекидневие, а няма да е лукс, достъпен само за екопотребителя. То не само ще намали въглеводородните емисии, но и ще помогне за поддържане на достъпни сметки.
E.ON вече започна да инсталира топлинни помпи със земен източник в някои райони, където домакинствата все още ползват парно на въглища. Системата, наречена HeatPlant, бе монтирана безплатно в селцето Лайтхорн Хийт, недалеч от централата ни в Ковънтри, и по наши изчисления може да намали разходите за отопление и топла вода с две трети, а въглеродните емисии – с три четвърти. С технологии като тази бъдещето не изглежда така мрачно, а по-достъпно и по-близко.
Големите промени започват да се случват, при това по начина, по който се добива енергия в голям мащаб и по начина, по който се използва тя у дома. Системата на доставки, мрежата, която свързва атомната електроцентрала и домакинствата, също трябва да се промени. Електрическите мрежи са създадени, за да работят в една посока – от централата към дома. Когато започнем да създаваме по-разпределено производство (енергия, създадена близо до мястото, където е необходима), ще трябва да променим и начина, по който работят мрежите.
Мисля за това като за демократизиране на мрежата, така че тя да бъде удобство за потребителя, а не само за енергийния доставчик. Това означава двустранно захранване, което позволява на домакинствата с микро когенерационни бойлери и подобни да ни продават обратно излишния си ток. Освен паричната печалба от това има очевидни ползи - ще направи нисковъглеродното енергийно производство толкова привлекателно, колкото и големите атомни централи, и ще даде на потребителите контрол върху собствените им енергийни нужди.
Светът се променя по-бързо, отколкото си мислим. Както се казва: „Лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати“. Просто не можем да си го позволим вече.