Антоний Гълъбов, социолог

Много важна за стабилността на кабинета ще бъде програмата му, защото решението за съставяне на еднопартийно управление носи със себе си определена степен на риск. Този риск не е свързан с парламентарната подкрепа, защото в началото няма да има проблем с осигуряването на мнозинство. По-същественият въпрос е, че това би могло да ускори загубата на обществено доверие, ако действията на правителството не са достатъчно енергични и не са с видим резултат.

Две стратегии на поведение

Заради това се очертават две различни стратегии на поведение. Едната е да се започне с много по-цялостни реформи, докато все още има достатъчно висока обществена и политическа подкрепа от парламента. Тези реформи обаче няма да могат да дадат бързите резултати, които се очакват. Втората възможна стратегия е да се тръгне с неща, които не търпят отлагане и ще могат сравнително бързо да доведат до видими резултати, осигуряващи по-стабилни позиции на кабинета. Въпрос на избор е. Струва ми се, че правителството се ориентира към втория сценарий – да прилага по-енергични действия, а това означава, че по-съществените реформи ще останат за по-късен период от време. Липсата на сериозен дебат по тези проблеми е притеснителна, защото минаха достатъчно дни, а всеки от двата избора предполага изграждане на различна коалиционна стратегия от страна на управляващите.

Разместване на политическата оптика

Когато говорим за коалиционната политика на ГЕРБ, трябва да кажем, че става въпрос по-скоро за разместване на политическата оптика. Партията на Борисов се устреми първо към едно потенциално конституционно мнозинство, което включва без съмнение „Атака“. При липсата на изградено обикновено мнозинство и яснота как ще бъде постигано то е неправилно да се изпреварват нещата със съставянето на по-широко обединение. Това доведе до напрежение както между „Атака“, Синята коалиция и РЗС, така по някакъв начин и до неубедително начало на политическия диалог в потенциалното управляващо мнозинство. Онова, което ми се струваше много по-смислено като начало на разговорите, беше изграждане на съгласие около определени приоритети на управлението и възможност това съгласие да се разширява чрез партии като „Атака“.
Самото поставяне на Синята коалиция, „Атака“ и РЗС в еднакво положение е политическа грешка. Това са три различни политически субекта. При еднакъв подход към тях, какъвто се демонстрира в момента, се създава еднопланово политическо пространство и се ограничават възможностите за маневриране.
Страхувам се, че при предварително взетото решение за самостоятелно управление по същество поне Синята коалиция и РЗС изпадат в странната роля на подкрепящи мнозинството, без да са част от него. Така че подобен тип политическо разпределение на ролите е не е докрай премислено. Това говори за ниска степен на разпознаваемост в политическото пространство от страна на ГЕРБ. Ако то бъде пренесено към политическите опоненти, може да създаде много рискове за управляващите.

Риск от подценяване на опонентите

Въпреки че БСП има сериозни вътрешни проблеми, парламентарната им група вероятно ще действа много силно и решително. На свой ред ДПС огласи амбицията си да бъде сериозна опозиция. Така неразпознаването на приятелите може да се разшири и като подценяване на противниците.
Вероятно ГЕРБ ще търси по-устойчиво политическо споразумение със Синята коалиция в един по-късен момент, когато кабинетът ще бъде изправен пред решаването на сериозни и важни въпроси. Стратегията, която се опитвам да разчета в действията на ГЕРБ, е да започнат самостоятелно и в хода на реформите, в зависимост от дълбочината на проблемите, да се опитват да дострояват мнозинството. Това крие рискове. Фигурите, които до момента са лансирани като министри, не са от такъв политически мащаб, че отстраняването им да доведе до сериозни трудности. По-скоро ще имаме динамично правителство, в което някои министри ще си отиват, без това да влияе на стабилността на самия кабинет.