Алън Уийтли
Ройтерс

Засенчен от блестящия икономически доклад за второто тримесечие, ръстът на китайския валутен резерв е още една причина да предричаме напредък в китайските инвестиции в чужбина.
Дипломатическата буря, разразила се след обвиненията на Пекин срещу четирима служители на Rio Tinto, показва колко неравен може да бъде пътят през океана, ако предизвиква неочаквано враждебна реакция. Китай отдавна претърсва света за енергия и суровини, за да изхранва икономическите си нужди. Новият момент е непоколебимостта на властите да увеличат преките инвестиции зад граница и да отучат икономиката от евтиното, ориентирано към износа производство. Миналия месец най-голямата петролна рафинерия в Китай Sinopec закупи швейцарската компания за нефтени сондажи Addax за $7,24 млрд. Това е и най-голямата презокеанска придобивка на Китай до момента.

Повратна точка

Правителството обаче е предпазливо. Пекин блокира покупката от страна на Bank of China на дял във френската търговска банка La Compagnie Financière Edmond de Rothschild и посрещна равнодушно предложението на не особено известния Sichuan Tengzhong за „Хамър“ на General Motors.
Първата половина на 2009 г. обаче може да се окаже повратна точка за китайските преки инвестиции зад граница, казва Даниел Розен, гост изследовател във вашингтонския институт за международна икономика „Питърсън“. „Въпреки краткотрайните трудности китайските преки инвестиции зад граница се очаква да нараснат значително в средносрочен и дългосрочен план, а те вече са и доста важни – Китай се сблъсква с необходимост от ребалансиране на модела на растеж“, пише Розен в свой труд, чийто съавтор е Тило Ханеман.
Мащабът на вътрешния пазар е доста свит, затова и компаниите имат стимул да се придвижат в чужбина, за да осъвременят производството и да се конкурират в по-доходни сфери, като дистрибуцията, дизайна и създаването на фирмени марки. “Произведено в Китай” ще даде път на “Произведено от Китай – в чужбина“, твърдят Розен и Ханеман.
Освен комерсиалния мотив по-големият износ на капитал ще улесни валутната политика, като намали излишъка по платежния баланс. Централната банка купува повечето от чуждестранната валута, влизаща в Китай, за да контролира курса на юана. Затова и всеки долар, който може да се рециклира като инвестиция зад граница, е един долар по-малко, купен и добавен към резерва. Резервът е скочил със $177,9 млрд. през второто тримесечие до $2,13 трлн. и е помогнал за натрупване на рекордно кредитно и парично предлагане. То тревожи икономистите, защото може да създаде балон на активите.
„Не знаем какво е точното количество на местното печатане на пари, но със сигурност е много, много по-ниско от ръста на резервите на централната банка“, коментира Майкъл Петис, професор по икономика в Пекинския университет.
Затова са и толкова важни новите правителствени закони, които ще улеснят компаниите при финансирането на преките инвестиции зад граница.
„Освен необходимостта от инвестиции (Китай трябва да си осигури енергийни доставки, технологии), има и елемент на рециклиране на доларовите приходи“, поясни главният икономист за Китай в HSBC, Хонконг, Цюй Хунбин.
През настоящото десетилетие преките инвестиции зад граница на Китай са се увеличили стабилно, а отливът в размер на $52 млрд. през миналата година е рекорден. Въпреки това историческият запас от преки инвестиции зад граница от $170 млрд. бледнее в сравнение с китайския чуждестранен валутен резерв и запаса от вътрешни инвестиции в размер на $876 млрд.
Според Цюй тези отливи може да достигнат $100-150 млрд. годишно още през 2012 г. А Розен пише в имейл, че тази сума е „напълно възможна“, ако я нямаше политическата намеса от Пекин.

Четири сфери за напредък

Розен и Ханеман посочват четири сфери, в които прогресът, блокиран в момента от нежеланието на държавата да се оттегли от икономиката, е необходим, за да се популяризират инвестициите. Правителството трябва напълно да се оттегли от инвестиционните решения на компаниите. То трябва да либерализира достъпа до финансиране с чужда валута и преки инвестиции зад граница и да разреши на всички компании да инвестират в чужбина. И му е нужна дългосрочна стратегия – защитата на страните, в които Китай е инвестирал, разваля имиджа на компаниите сред потребителите.
Подобно петно върху репутацията хвърли и арестът на австралиеца Стърн Ху, високопоставен търговец на желязна руда и представител на фирмата Rio. Идеята, че Пекин иска да си отмъсти на Rio, защото бе надхитрен в преговорите за рудата, рискува влошаване на настроенията далеч отвъд Австралия. В крайна сметка критиците вече се оплакват, че чуждите компании в Китай не могат да търгуват и инвестират при равни условия. Така че защо Западът да постила червения килим за китайските инвеститори?
Петис очаква преките инвестиции зад граница да продължат да растат въпреки „политическия шум“ около трофейни сделки, но допуска, че китайските настроения към презокеанските инвеститори едва ли ще окуражат чужденците да приветстват китайските инвестиции. „Прекалено лесно е, ако сте против китайско придобиване, да посочите случилото се тук, в Китай“, казва той.
„Грубостта“, с която Пекин блокира някои вътрешни инвестиции, повдига въпроси около сериозността на страната към трансграничните инвестиции в двете посоки, казват Розен и Ханеман. Въпреки това заключенията от случая Rio не са ясни. Обвиненията, хвърлени върху Rio, отразяват незрелостта на Китай по въпросите на търговската регулация, пише Розен. „От една страна, липсата на зрялост е пречка за трансграничния поток инвестиции и в двете посоки. Но от друга – тя е една от причините Китай да е толкова привлекателен като инвеститор и като място за инвестиране.“