Ройтерс

Помислете за Уго Чавес, венецуелския лидер, по-голям от живота, който достигна върха в ролята си на защитника на Латинска Америка срещу злата империя, предвождана от дявол, миришещ на сяра, известен с името Джордж Буш.
Това бяха славни дни за Чавес. Сега той се е превърнал в убиец на змейове без змей, актьор на сцена без най-важния си реквизит. Едно беше да сплотяваш латиноамериканските маси срещу широко мразения Буш, друго е да си имаш работа с Барак Обама, който според думите на бразилския президент Лула да Силва е "първият (американски) президент като нас".
"Дяволът, самият дявол е при нас", обяви Чавес сред смях и ръкопляскания в своята скандална реч срещу Буш пред Общото събрание на ООН през 2006 г. "И дяволът дойде тук вчера. Вчера дяволът беше тук. Точно тук. И днес все още мирише на сяра." Реакцията на Чавес за странния преврат, който свали от власт хондураския президент Мануел Селая, беше доказателство, че венецуелецът разбира, че правилата на играта, която той играе от години, са се променили. В своето седмично телевизионно шоу той сподели, че не смята, че Обама е в дъното на заговора.

Теории на конспирацията

Да твърди друго, би било трудно дори за президент, склонен да поддържа сюрреалистични теории на конспирацията. Часове след преврата срещу Селая, съюзник на Чавес, Обама заклейми акта, както направиха и Организацията на aмериканските държави, и Европейският съюз, които незабавно изтеглиха посланиците си от Тегусигалпа, столицата на Хондурас. Сравнете реакцията на Вашингтон с начина, по който приветства краткия преврат срещу Чавес, и ще видите, че той дължи благодарности на администрацията на Буш.
На 12 април 2002 г. Белият дом посрещна с едва прикрита радост новината за преврата, който беше свалил избрания президент Чавес от власт. Според говорителя на Белия дом Ари Флайшър Чавес сам създал предпоставките, довели до този резултат. Тоест вината била изцяло негова. Флайшър обяви, че Вашингтон няма търпение да работи с венецуелските демократически сили (евфемизъм за заговорниците), за да "възстанови съществените елементи на демокрацията". После излезе, че не е било нужно. Чавес се върна на власт през следващите 48 часа и оттогава започна да се обрисува като жертва и мишена на заговорите на ФБР.
В бъдеще ще му бъде по-трудно да играе ролята на жертва, освен ако екипът на Обама не допусне големи грешки на латиноамериканската сцена. Засега такива няма.

Враждебността на САЩ

Конфронтационните ходове на САЩ значително подкрепиха политическия капитал на Чавес не само през осемте години на Джордж Буш. През 1998 г., когато течеше кампанията на Чавес за изборите за президент, администрацията на Клинтън му отказа виза за посещение в Щатите. По същото време социологически проучвания посочваха между три и пет процента подкрепа за него.
Тези цифри скочиха, когато Чавес включи в кампанията си отказа за визата. Държейки високо кредитна карта "Виза", той подвикваше на одобрителната тълпа, че "това е единствената виза, от която има нужда", не визата, която САЩ му отказаха. Така той спечели изборите. Оттогава Чавес се издигна като модел за латиноамериканските държавни и правителствени ръководители, които искат да се "закотвят" на власт, като променят конституциите на страните си.
След като загуби референдум върху ограниченията на мандата със съвсем малка разлика през 2007 г., той опита отново тази година и спечели. Сега може да се кандидатира за президент колкото пъти си иска. Опозицията вижда в това действие стъпка към доживотно президентство.
В Хондурас Селая се опита, но не успя да последва сценария на Чавес. Военните нахлуха в резиденцията му и по пижама го набутаха на военновъздушен самолет, готов да отлети за Коста Рика. Това се случи след дни на напрежение заради неговия опит да прецени обществената подкрепа в полза на референдум за ограниченията на мандата.
И по изключение този път няма американски президент, когото Чавес да обвини. Горкият Уго!

По БТА