Каролин Баум, Bloomberg

Няма добър момент за повишаване на минималната работна заплата. Ако не вярвайте, питайте хората на най-нискоквалифицираните позиции, които биват уволнявани като резултат.
А точно сега моментът е особено неблагоприятен. И въпреки кризата по план минималната трудова надница в САЩ ще трябва да се вдигне до $7,25 на час на 24 юли като трета стъпка от схемата за увеличение с $2,10, стартирала пред 2007 г. В повече от половината щати минималната надница вече надвишава сегашния национален минимум от $6,55 на час.
И макар президентът Барак Обама и неговият икономически екип да пазят пълна тишина по въпроса, все пак мисля, че са доста разтревожени, поне негласно, за ефекта, който ще окаже това увеличение при сегашното тежко състояние на пазара на труда. През юни безработните достигнаха 14,7 млн. души. Около половината от тях се вляха в армията безработни от началото на рецесията през декември 2007 г. Безработицата в САЩ е 9,5% – с 4 процентни пункта по-висока отпреди година.
Дори и тази статистика не дава реална представа за тежестта, с която рецесията се стовари върху работещите от най-долните етажи на трудовата стълбица. Безработицата сред хората без диплома за средно образование е 15,5%. Тийнейджърите и малцинствата бяха ударени още по-тежко. Това са хората, които е най-вероятно да приемат нискоквалифицирана работа с минимално заплащане. Да, точно така, това са същите хора, на които увеличаването на минималната надница уж би трябвало да помогне.

Неволни ефекти

Колкото и да са благородни намеренията в подкрепа на несъстоятелните американски граждани, увеличението ще има някои неволни, но лоши странични ефекти. И те са логични, защото търсенето на работна ръка, подобно на търсенето на всяка друга стока или услуга, не е фиксирана величина. То зависи от цената. Не е нужно да си блестящ студент по икономика, за да осъзнаеш, че при повечето стоки и услуги по-ниската цена предопределя скок в търсенето. Ако сте харесвали онази дизайнерска рокля при цена от $5499, направо ще се влюбите в нея, ако бъде намалена с 40%.
Трудовият пазар не е по-различен от този на всеки друг продукт. Има цена, при която броят работници, предлагащи труда си, е равен на броя, търсен от работодателите. Тази величина се нарича равновесна цена. Свободните пазари някак успяха да стигнат до равновесието без каквато и да било интервенция от страна на правителствата.
Когато правителството се намеси, за да установи таван или долен праг на цените, резултатите са предвидими. Ако фиксирате твърде висока цена (т.е. минимална надница), ще създадете излишък (т.е. безработица). Ако цената е твърде ниска, резултатът ще е дефицит (като опашките за газ през 70-те години).

Неоспорим закон

Всеки път, когато темата за минималната надница се повдигне, някой икономист, специалист по пазара на труда, от „Принстън“ или „Харвард“ публикува противоречив анализ, в който твърди например, че когато Ню Джърси вдигна минималното заплащане, заетостта в сектора за бързо хранене на щата се повишила.
Няма да споря с методологията на подобни изследвания, както вече направиха някои икономисти, или с тълкуванието на резултатите. Всеки икономист, който твърди, че повишаването на минималното заплащане не оказва влияние върху заетостта, всъщност казва, че е открил тайния механизъм, чрез който да надхитрим закона за търсенето и предлагането. А в икономическата наука има много малко закони, които са така добре обосновани и подкрепени от практиката, като този.
По-високата фиксирана минимална надница намалява търсенето на работа ръка, но и засилва ръста на предлагането, т.е. на броя хора, които биха искали да спрат да си почиват и да тръгнат на работа.
„Законите за минималната заплата могат да наредят какво да е заплащането, но не могат да гарантират работа“, пише в Кратката енциклопедия по икономика.

Лоша социална политика

Това е едно прекрасно кратичко описание, точно онова, за което питате.
Дори ако увеличението на минималното заплащане намали заетостта сред целевите си социални групи, можем ли да го определим като добра социална политика, която ще вдигне доходите на бедните?
Икономистите от Федералния резерв Марк Швайцер и Уилям Уошър, както и Дейвид Нюмарк от Университета в Калифорния, Ървайн, са проучвали въздействието на по-високото минимално заплащане върху по-бедните семейства. Резултатите от проучването им са публикувани в работния документ на Федералния резерв на Кливланд от 2004 г.
„Ако не друго, забелязва се тенденция увеличаването на минималната надница да увеличава процента семейства на или около долния социален праг“, посочват те. Загубата на работни места всъщност оказва доста по-тежко влияние от повишените доходи на запазилите работата си.
Близо 2,2 млн. работещи американци, или 3% от онези, които работят на час в САЩ, печелят около или под минималния праг по данни на Бюрото за трудова статистика. Не всички от тези пословични продавачи на хамбургери ще загубят работата си, когато минималната надница се вдигне този месец. В много компании базовото заплащане вече е над федералния минимум

Съвет и съгласие

Разбира се, бизнесът също има избор. Те няма да плащат на работниците си повече, отколкото изискват приходите от крайния продукт на работата им или от допълнителните приходи, спечелени от това производство. Фирмите може да намалят работните часове или да орежат други пера.
Изследване от 1994 г. твърди, че заетостта в сектора за бързо хранене в Ню Джърси се е покачила, след като минималното заплащане е скочило. Негови автори са Алън Крюгер и Дейвид Кард (който в момента работи в Университета на Калифорния, Бъркли). Икономистите впоследствие коригират заключенията си, като уточняват, че увеличението на минималната надница е имало незначителен или почти никакъв ефект върху заетостта.
В момента Крюгер е помощник финансов министър по икономическите въпроси. Ако той съветва Обама по икономическата му политика, няма нищо чудно, че досега не сме чули и стон от президента по въпроса за увеличеното на минималната надница.