Николай Кокинов, градски прокурор на София

Явлението купуване на гласове е добило масов характер. Поне с това впечатление оставам, като следя различните радиостанции, вестници и телевизии. И дори виждам множество хора, които неприкрито заявяват, че са продали гласа си. Оказва се, че единственото решаващо е кой е предложил повече пари. Това говори за незрелост на обществото и конкретния индивид, а не за европейско мислене и ценности. В този смисъл е трудно е да се бориш срещу подобно явление само с инструментариума на Наказателния кодекс, след като хората с открит цинизъм и дебелоочие заявяват, че биха продали гласа си. Мисля си, че на това нещо не можем да се противопоставим само като измисляме все нови и нови репресивни мерки. По-правилният подход е ако се опитаме по някакъв начин да повишим общественото доверие на хората. Да, вярно е, че звучи клиширано и помпозно, но в крайна сметка нека политиците да седнат и да помислят за решения, социолозите също биха могли да помогнат.
В противен случай става невъзможно да накажеш половин милион души за това, че продават гласа си. Трябва да се потърси причината за девалвацията на морала, при положение че в Европа и в цивилизования свят това не случва.
По отношение на въпроса до каква степен партиите трябва да подлежат на по-солиден контрол на финансовите им средства, това не мога да преценя. По принцип с това се занимава Сметната палата. Но въпросът е многопластов, а решението не би могло да бъде еднозначно. Трябва много да се мисли по този въпрос. Очевидно е, че само с едно съобщение, което се изписва на екрана, че купуването и продаването на гласове е престъпление, не е достатъчно. Явно това послание не достига до определени хора, които имат нисък жизнен стандарт и светоусещане. Те възприемат това явление като нещо неукоримо, без да могат да си дадат сметка за моралния аспект на нещата. Като гражданин аз съм учуден на това как те застават пред камерите на телевизиите и с откритост заявяват своето намерение да продадат гласа си. А докато има подобно предлагане, то винаги ще се намери и купувач. И в тоя смисъл парите, които отиват за купуване на гласове, са „мръсни“. Очевидно е, че те не могат да бъдат оправдани в никакви счетоводни баланси и не биха могли да имат никакъв друг произход, освен да са дошли от нерегламентиран бизнес или дори от престъпления.