Сп. "Икономист"

Трима европейци говорят за най-добрия начин да се помогне на работниците в автомобилната промишленост в условията на рецесия. Според първия държавата трябва да използва "всички средства", за да спаси основните промишлени отрасли - тоест да даде на автопроизводителите милиарди евро. В замяна е "напълно нормално" да поиска те да спрат съкращенията, да не закриват съществуващите заводи и ако е възможно, "да върнат у дома" производството от страните с по-евтина работна ръка.
Вторият европеец твърди, че правителствата трябва да се концентрират върху гаранциите за отделните работници да имат шансове за назначение, а не върху подкрепянето на неконкурентни фирми. За него проблемът на автомобилната индустрия е "свръхпроизводството на коли, които никой не иска да купи". Това го води до откровеното заключение: трябва да се спасят работниците, а не фабриките, които бълват таратайки. По неговите думи, "когато корабът потъва, основната ми цел е да спася моряците, а не кораба".

Как да се спаси автомобилостроенето

Третият европеец споделя възгледите на втория. Естествено е производствата, които гълтат повече работна ръка, да бъдат изнесени в страни с по-нисък стандарт на живот, смята той. По-развитите страни могат да произвеждат продукти само ако правят нововъведения и предлагат стоки за претенциозни клиенти, при това ако са сигурни, че те са най-добри в света в своя клас. Ако фирмите не са конкурентни, те не бива да оцеляват. "Никой не печели, когато хората работят за нежизнеспособни компании."
Първият европеец е френският президент Никола Саркози. Вторият е шведският премиер десноцентрист Фредрик Рейнфелд, който неотдавна отказа да спаси губещия автопроизводител "Сааб" (въпреки че когато консорциум, оглавяван от шведска компания, се съгласи да купи "Сааб" от "Дженерал мотърс", неговото правителство беше готово да предостави кредитни гаранции). Третият е Александър Зуза от шведския ляв профсъюз "ИФ Метал", в който са представени работниците от заводите на "Сааб". Говорейки от негово име, Зуза недоволства от позицията на Рейнфелд към "Сааб", която според него е твърде негативна. "Дженерал мотърс" задуши фирмата, като ограничи силно инвестициите, добавя той. Според него на "Сааб" трябва да се даде шанс да се пребори, като му се намерят нови собственици. Но ако до две години "Сааб" не стане конкурентоспособен, "това ще бъде всичко". С други думи, шведската левица и десница постигат принципно съгласие. И двете се проявяват като по-либерални от десноцентристкия по принцип президент на Франция.
Накратко, Швеция е изключителна страна. На 1 юли шведите поеха ротационното председателство на Европейския съюз за шест месеца. Те ще ръководят създаването на новите правила за финансов надзор и регулация в ЕС. Трябва и да изработят обща позиция на ЕС за конференцията за промяната в климата в Копенхаген през декември. Тяхното председателство ще бъде белязано от задачи, свързани с институциите. През следващите месеци ще бъде назначена нова европейска комисия и ако ирландците кажат "да" на Лисабонския договор на референдума през октомври, ще трябва да бъдат заети два нови поста - на отговарящ за външната политика и на постоянен президент на Европейския съвет, в който са представени правителствата на 27-те страни членки.

Радост за левичарите

Уникалните шведи ще придадат форма на тези позиции. От години страната е източник на радост за левичарите. Преди Рейнфелд да дойде на власт през 2006 г., социалдемократите бяха управлявали през общо 65 от последните 74 години. Швеция има огромен държавен сектор (през 2007 г. данъците и вноските за социално осигуряване глътнаха над 48 процента от БВП), но дори най-закоравелият либерал трябва да признае, че тя е изключително добре управлявана и спретната държава. Страхотното ниво на организация и спазване на правилата се компенсира от спокойната култура на живот сред природата и откритостта, характерна за тази малка крайморска страна. Ако кръстосаме Цюрих и Сидни, навярно ще получим нещо като Стокхолм.
Според някои политическите етикети са подвеждащи. В Швеция голямата държава работи добре не защото е голяма, а защото е шведска, смята икономистът либерал Йохан Норберг. В страната от 200 години има ефективна бюрокрация. Държавният сектор беше разширен едва през 50-те години след един век на изключителен икономически растеж, постигнат благодарение на свободната търговия и свободните пазари. От 1850 до 1950 г. средният доход се е увеличил осем пъти, а бедната селска страна се превърна в една от най-богатите държави в света.
Шведската банкова криза от 90-те в съчетание с днешния срив на кредитната система убеди шведите в необходимостта от по-сериозна трансгранична финансова регулация. Те обаче не искат тя да им бъде наложена отгоре. През 20-те години на 18-и век, докато шведският крал води войни в чужбина, правителството заздравява националното единство, като взема важните решения с консенсус, разказва министърът по финансовите пазари Мац Одел. Решенията на ЕС по въпросите на финансовата регулация могат на теория да се вземат с мнозинство, а някои държави с удоволствие биха "надцакали" Великобритания и биха наложили правила, които ще обуздаят Лондонското сити. Не това обаче е намерението на шведите, казва Одел. Те вярват, че най-добрият начин за вземане на дългосрочни решения, допустими за всички, е чрез консенсус.
Шведите често си вземат поуки от успехите в миналото, поради което понякога звучат самодоволно. По време на разговорите за климатичните промени те вероятно ще бъдат трудни събеседници. Швеция е намалила емисиите си на парникови газове с една десета от 1990 г., макар че икономиката й нарасна с 50 процента, отбеляза Рейнфелд тази седмица.

Най-малката свръхсила в света

Той определи своята страна като "интересен пример" за останалите. Що се касае до Лисабонския договор, шведите се отнасят недоверчиво към всичко, което лъха на шефско поведение от страна на ЕС или на заграбване на властта от големите държави (още повече че Рейнфелд е наричал Швеция най-малката свръхсила в света). Шведските министри се отнасят подозрително към новия пост на президент на Европейския съвет и предпочитат идеята за "избиран председател", който да организира срещите на 27-те държавни и правителствени ръководители.