Йордан Йорданов, компютърен специалист Към момента по света съществуват над 270 (двеста и седемдесет!) черни списъка! И се увеличават всеки ден! Вече съществуват и т.нар. капани (Internet mail-trap), през които и без да знаете, ако Ви мине случайно електронната поща, пак си отивате блокирани. Често можете да бъдете блокирани и заради недоучеността или мързела на обслужващата ви фирма - доставчик на Интернет. (Ако не е правилно настроила т.нар. DNS-записи, проксита и прочие "учени думи"). Какво става ако сте влезли в черен списък? Ами карате системния администратор да ви "вади". Той пише обикновено искане за изваждане. И ... чака. И той повече нищо не може да направи. Особено ако всички компютърни настройки са си както трябва, но просто Вие искате да поканите на юбилея си стотина души по електронен път. Лошото е, че все по-често SBL започнха и да грешат. И просто спират съвсем нормална поща. Но нито пропуснати ползи, нито някакво право се занимава с тях. Те са недосегаеми! По-лошо е, че започва да се налага и друга тенденция. Т.нар. бели списъци. Тоест системният администратор прави списък от адреси, само от които можете да получавате поща. Средновековие! Вас не са ви питали, когато са ви пратили зад крепостните стени на Интернет. Не ви и питат какво може и какво не може. Както пише на прочутите системни съобщения на майкрософтския уиндоус, contact with your local system administrator (обърнете се към своя системен администратор). Толкова! Т.е. с вас, уважаеми обикновени гражданино, няма какво да се занимаваме. Има си кой да решава вместо вас. Ама имало конституции, права на човека, юристи, съд. Глупости! Има си системен администратор и той не отговаря пред никого. А и никой не знае как да го контролира. Същото важи и за възможността да посещавате сайтове в Интернет. Вие сте видели някакъв интересен адрес на сайт. Пишете това, което знаете - www... И хоп! Антивирусната ви програма казва, че за вас е опасно да посещавате този сайт. Щели сте да се заразите с вирус. И не ви пуска до него. Ама как е решила, че има вирус, ама дали има вирус изобщо - никой не счита, че трябва да ви информира. Т.е. плюе на правата ви за достъп до информацията. Отскоро сме свидетели и на друг подраздел на информационното крепостничество. Подавате на Гугъл да потърси, да речем, сайтове по съкращението ГДБОП. Напълно е възможно Гугъл да ви покаже сайта на ГДБОП, но отдолу да пише, че не трябва да го посещавате, защото е опасно за вас. Не, шегата настрана. Един от интернет-сайтовете, които лично съм създавал, беше вкаран в списъка на загрижения Гугъл. Пак, естествено, без да бъде информиран я собственикът на сайта, я администраторът му. Наложи се сайтът със същото съдържание да бъде преместен на друг адрес и под друго име. А Гугъл продължаваше да си предупреждава по старому. Тогава пишещият тези редове наруга Гугъл, че се занимава с информационен фашизъм. И се получи отговор, в който няма и капка извинение. Те от Гугъл щели да се коригират. Ама кога, пак не пише. Скоро. Е, не знам как юристите биха дефинирали случая. Особено ако в сайта имаше електронен магазин за търговия с нещо и компанията беше добила визия на разпространяваща вируси. Какво ни остава да правим? Ами поне да не оставяме ГДБОП да подтиква ученици да му подават сигнали за сайтове с незаконно съдържание. Иначе съвсем може и да спре Интернет у нас. При този "административен капацитет".