Деа Маркова, анализатор, „Политикъл Кепитъл“

Изследването на НСИ за бизнес конюнктурата у нас отново отчете влошаване. Тази тенденция се наблюдава от средата на 2008 година и няма изглед да се промени във втората част на 2009 г. Националният статистически институт, както повечето статистически агенции, разчита на обобщени мнения на корпоративни мениджъри в анализа си на бизнес климата. Оценката е до известна степен субективна. Но ако световната икономическа криза показа нещо със сигурност, то е, че очакванията на инвеститори и изпълнителни директори, рационални или не, могат да доведат до реални последици.
За бизнес конюнктурата тази есен може да се съди по два фактора. Единият – политическият риск – влияе на субективните очаквания на инвеститорите за обща стабилност. Другият – икономическият риск – е външен както и вътрешен и до по-голяма степен може да се измери количествено.
Защо политически риск след изборите? Наличието на такъв в краткосрочен план зависи не само от това какъв ще е съставът на следващото правителство, а и от това в какъв срок ще бъде съставено то.
Дни преди изборите по всичко личи, че следващата управляваща коалиция ще е широка и сложна. Социологическите изследвания сочат, че нито една от първите две политически партии не могат да достигнат мнозинство с един-единствен коалиционен партньор, освен, разбира се, ако не управляват заедно. Съдейки по преобладаващите засега настроения, сякаш

по-вероятно е дясноцентристко правителство, организирано около ГЕРБ.

Това ще рече съчетание на повече от две политически партии, платформи, лидери и управленски амбиции.
Съчетание на партии, които нямат история на съвместно управление или управление изобщо. Съчетание на десни политически проекти, които преди изборите не успяха да постигнат съгласие и да намерят обща цел в консолидиране на дясното пространство в момент, когато Европа ясно показва нужда от политическа стабилност и афинитет към дясноцентристки антикризисни програми, а България има лявоцентристко управление с нисък процент одобрение. Нещо повече, предизборните кампании на фаворитите за следващия Министерски съвет до голяма степен рушат мостовете, от които една широка коалиция ще има нужда.
В обслужване на интересите на средностатистическия гласоподавател, тази стратегия е оправдана. Когато корупцията по високите етажи на властта е лайтмотивът на всеки себеуважаващ се новинарски форум, е добре партиите да показват интегритет. Да се обвържеш с недотам светлото минало на потенциалния си коалиционен партньор също не е предпочитан предизборен ход. Остава единствено въпросът, дали следизборните преговори ще са по-цивилизовани от предизборните закани.
Допълнително напрежение носят влошаващите се икономически показатели.

В потока на чуждестранен капитал имаме 40% забавяне на годишна база

в първата четвърт на годината, 70% към края на април. В статистиката на БНБ се вижда, че преките чуждестранни инвестиции са до три пъти по-малко в горещите до миналата година сектори „Строителство“ и „Недвижими имоти“. Съвсем обяснимо, очакванията на мениджърите в този бранш са негативни през май спрямо април, а перспективата е за продължително свиване на търсенето и предлагането.
Очакванията сред промишлените предприятия и търговците на дребно отчитат дори по-голям песимизъм, отколкото сред строителните компании, въпреки че потокът от чуждестранни инвестиции към отраслите „Търговия“ и „Преработвателна промишленост“ за първото тримесечие отчитат значително по-малък спад. За понижена брутна добавена стойност на индустриалния сектор през второто и третото тримесечие на 2009 г. може да се съди от индекса на НСИ за производство в промишлеността, който през април т.г. отчита 5% спад на месечна база след плахо възстановяване през февруари и март. Това е индикатор за тенденциите в промишлените поръчки, които от своя страна са изпреварващ показател за движението на БВП. Друг такъв индикатор са инвестициите в инвестиционни стоки с дълготрайна възвращаемост. За първото тримесечие на 2009 г. НСИ отчита близо 20% спад в разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в промишлеността.
За почитателите на Маркес може да се обобщи, че тази есен ще е Есента на икономиката. В навечерието на парламентарни избори 2009 важният въпрос е дали икономическата есен ще бъде продължителна поради политическа зима.
Има реална възможност за липса на кабинет месеци след изборите. При сформирането на правителството през 2005 г. присъствието на вече управляващите партии и съответно запазване на част от управляващия апарат на подминистерско ниво допринесе опит на съвместна работа и конкретна представа за потенциал и амбиции. Тенденциите в момента са за промяна в политическото статукво. Параметрите на тази промяна обаче на езика на бизнеса означават дестабилизация в краткосрочен план.
Априори, всяка промяна в управлението увеличава политическата несигурност и предпазливостта на инвестиционния капитал. Периодът от обявяване на резултатите от изборите до формирането на новото правителство се характеризират с неяснота, което предполага забавяне на големите инвеститори в следващите им ходове. Тази неяснота трябва да се ограничи главно до фрагментарността на следващото управляващо мнозинство.
Базово синхронизиране на управленските приоритети и запазване на проевропейския курс на страната са от решаващо значение за бизнес климата в страната.
Има шанс повишението в политическия риск след изборите да бъде напълно оправдан чрез създаване на умело икономическо управление. Една разумна и консервативна фискална политика, която да стимулира предприемачеството, както и реална гаранция за стабилността на валутния режим на страната и на потока от еврофинансиране, може да преобърне есенния Маркесов икономически сценарий в последното тримесечие от 2009 и началото на 2010 г. В този контекст, не е подходящо това лято да е лято на безразличието.