Моника Стоянова

Когато страната ни беше приета в голямото европейско семейство, средностатистическият българин искрено повярва, че дупките по пътищата най-сетне ще бъдат запълнени, а пътуването от единия до другия край на държавата ще е бърза и приятна работа. Надеждите не бяха голи, те имаха своето финансово оправдание. Само в оперативните програми, които договорихме с ЕС, са предвидени 1,250 млрд. евро за подновяване на пътната ни инфраструктура. Националният бюджет също задели прилично количество пари, а европейските финансови институции склониха да кредитират изграждането на модерни шосета.

Последните две години – както последните двадесет

Какво се случи през последните две години пълноправно членство в ЕС? Всъщност нищо особено. Случи се това, което и през последните двадесет: България не успя да завърши нито една магистрала. Във века на комуникацията, когато повече отвсякога времето струва не просто пари, а много пари, аутобаните у нас са едва 2 процента от цялата пътната мрежа.
Няколко поредни правителства безрезултатно се пробваха да довършат най-дълго очакваната магистрала „Тракия“. Малко преди края на мандата си правителството на НДСВ даде шосето до морето на българо-португалския консорциум "Автомагистрала Тракия". След двегодишно лутане стана ясно, че концесионерът не може да намери пари за строителството и сделката набързо беше разтурена. И вторият опит да се строи се оказа несполучлив. Този път Брюксел спря процеса, защото се усъмни в коректността на провежданите търгове. Днес проектът вече е част от Оперативна програма „Транспорт“ . Оптимистите смятат, че това е началото на края на тази пътна епопея. Песимистите обаче припомнят, че Брюксел ще плати само ако приключим обекта до 2013 г., което съвсем не е сигурно.
Буксува и „Струма“. Магистралата трябваше да е пусната още през 2004 г. за олимпийските игри в Атина. Въпреки че ЕК обеща да плати и тази сметка, ние успяхме да построим 25 км, които са около 20 процента от целия път. Окончателното завършване се отлага за през 2020 г.
А дали е необходимо да споменаваме в какво окаяно състояние са повечето от второкласните и третокласните шосета. Как при това положение да се сърдим на чуждите инвеститори, които започнаха да губят търпение и не само да поглеждат встрани, но и да прехвърлят бизнес намеренията си в други държави.

Защо проспахме милиардите?

Оказа се, че българският проблем не е в количеството на парите, а в лошото качество на харченето им. Корупционни скандали, конфликт на интереси, груби нарушения на търговете принудиха Брюксел да предприеме доста рестриктивни мерки. Заради гафове в пътния фонд, преструктуриран по-късно в агенция, Европа блокира 91 млн. евро по предприсъединителната програма ФАР. А с тези милиони трябваше да се реализират десет пътни проекта. По ИСПА пък бяха замразени 115 млн. евро в продължение на близо една година. Това е и основната причина да се забави магистрала „Люлин“, която трябва да улесни натоварения трафик от София до Перник.
След много маневри по високите етажи на властта все пак Брюксел разреши да ползваме парите. Въпросът сега е как ще успеем да наваксаме голямото закъснение. Ако не изпълним проекта до края на 2010 г., когато приключва ИСПА, ще се наложи да върнем парите обратно на европейския данъкоплатец. За подобен развой на събитията ни предупреди лично Карстен Расмусен, човекът, който отговаря за България в Генерална дирекция "Регионална политика" на ЕК. Проектът ще се забави с поне две години и може да бъде приключен едва през 2011 или 2012 г. , прогнозира еврочиновникът.
Подобно нещо може да стане и с ресурса, който Брюксел ни даде, за да изградим втори мост на река Дунав. За това пък преди няколко дни предупреди вицепремиерът Меглена Плугчиева. Тя дори нарече проекта „рисков“ заради изпуснатите срокове. Засега отбелязваме шестмесечно закъснение, което на пръв поглед не е болка за умиране. Обаче специалистите, които наблюдават процесите отвътре, казват, че е малка вероятността до края на следващата година да бъде изградено подобно голямо съоръжение. Което означава, че може да се сбогуваме и със 70-те милиона, които ЕС ни даде за „Дунав мост 2“.