Проф. Стефан Стоилов

Българските банки, коментира преди време доц. Стоян Александров, са раздали привлечени отвън 6 млрд. евро. Това не е новина, отдавна е известно и е част от обяснението за големия ръст на кредитите през последните 3 години. При недостатъчните вътрешни спестявания външното финансиране, при това по-евтино, позволи на банките да осъществят агресивна политика на кредитиране на бизнеса и домакинствата. Това е един от няколкото важни фактора, които обусловиха високия икономически растеж. Това не бе само българско явление – тази политика имаше място във всички нови страни – членки на ЕС.
Доц. Александров обвинява банкерите за високите лихви по кредитите. Позицията му даже стана катализатор на настроения сред малък кръг банкери за намеса на БНБ за сваляне на гаранциите от депозити, при които лихвата надхвърля определен таван. Получи се непазарна реакция на чисто пазарен феномен – банките имат нужда от ресурс и при ограниченото предлагане цената му естествено се повиши.
Председателката на Асоциацията на търговските банки Виолина Маринова преди време изрази мнение, че лихви до 8-9% са допустими при сегашната обстановка на пазара. Разбира се, всичко това въпреки повишаването на лихвите по кредитите предизвиква свиване на маржа между лихвите по депозитите и заемите. Българските банки бяха свикнали да работят при марж 4-5 пъти по-голям от този в eврозоната. При него по-лесно се правят високи печалби и се покриват разходи иначе неоправдани при добър мениджмънт.

Пазарът внесе корекция

Освен това вече се появиха и сериозни прогнози за предстоящи промени в лихвените нива. Директорът на UniCredit Group за ЦИЕ Федерико Гициони е убеден, че през втората половина на годината ще има спад на лихвите по депозитите и кредита, не на последно място и поради очакваното постепенно отпушване на външното финансиране.
В условията на криза не е трудно да се предвиди увеличаване на проблемните вземания на банките. Това има място във всички страни. У нас необслужваните кредити също се увеличиха, но са значително под 10% от всички предоставени заеми, поради което не създават критична ситуация. В групата на класифицираните кредити по-сериозен проблем са последните две рискови групи. Те обаче са значително по-малък процент. В България, както и в цяла Европа, банките увеличиха процента на провизиите – в редица случаи с 30-40 %. Естествено това влияе негативно върху печалбата на банките, ако приходите не се увеличават, но създава сигурност и стабилност, а това е приоритет за тях в условията на рецесия в реалната икономика и нарасналите рискове при обслужване на заемите.
Но защо всичко това да е основание за извода, че тепърва се очаква срив в банковата система, както се твърди? Оценките и на БНБ, и на анализаторите не само в България са, че българската банкова система е стабилна.

За това говорят всички възможни индикатори

Банките са добре капитализирани, имат висока капиталова адекватност, нямат проблеми с ликвидността. Освен това правителството обяви своята готовност да подкрепи всяка банка, за която биха възникнали проблеми с ликвидността.
Не трябва да се пренебрегват и възможностите на БНБ, която разполага със специален резерв като депозит на управление „Банково” – над 3 млрд. лева. При това положение няма защо да се нагнетяват страхове и тревожни очаквания. Неизбежно тръгващите след тях слухове за предстоящ крах на банковата система са по-опасни от евентуални реални затруднения.
Може и да не го мислиш, но подобни несъстоятелни оценки, при отсъствието на сериозни аргументи, са залагане на взривен материал в основите на банковата система. Обикновено десетки журналисти, които не са информирани в тази област, се хващат за страховитата „новина” и с хъс я разпространяват. Така се създава нарастваща несигурност у хората, и то в условията на криза. А незасегната силно от световната финансово-икономическа криза, българска банкова система също става по-уязвима.