Защо властимащите, онези, които са поставени на пиедестал, смятат, че стоят над своите избиратели и могат да се измъкнат, като лъжат половинките си в живота, особено в сегашните времена, когато медиите следят зорко, а малките грехове са несъмнено повече от неблагоприятни за политическата репутация?
Дълъг е списъкът на онези, които смятат, че могат да се качат на реактивен самолет и да отпътуват за Аржентина, да обикалят с яхта Monkey business (отнася се за извънбрачна афера на бивш сенатор от Колорадо Гари Харт), да наемат стая в хотел под чуждо име или да използват охрана, никога да не бъдат хванати и никога да не се налага да дават обяснение.
Имената им изплуват бързо: губернаторът на Южна Каролина Марк Санфорд; сенатор Джон Енсайн; сенатор Дейвид Витър; бившият председател на Камарата на представителите Нют Гингрич; някогашните кандидат-президенти от Демократическата партия Джон Едуардс и Гари Харт; бившият губернатор на Ню Йорк Елиът Спитзър; бившият кмет на Ню Йорк Руди Джулиани; сегашният губернатор на Ню Йорк Дейвид Патерсън. Неблагоприятните последици са най-различни. Могат да провалят кариера като на бившия губернатор на Ню Джърси Джим Макгрийви, или да отприщят гнева на специален прокурор, който да започне процедура за импийчмънт, както стана срещу бившия американски президент Бил Клинтън.
В Съединените щати нещата не са били винаги такива. Има политици и дори президенти, които са се впускали във флиртове, без да стават обществено достояние - Джон Ф. Кенеди, Франклин Д. Рузвелт включително. Сега обаче не е така. Светът днес е различен - общество, което се храни от подвизите на Парис Хилтън, Линдзи Лоън, Памела Андерсън и Бритни Спиърс, документирани в таблоидите, лъскавите списания и достъпен навсякъде интернет, разви един ненаситен апетит към скандала.
Това прави още по-необяснимо защо тези мъже - и те са предимно мъже, тъй като политиката си остава предимно мъжка игра, предизвикват съдбата. Особено тези с президентски амбиции. Едно възможно обяснение според Стенли Ренсън, политически психолог в университета в Ню Йорк, е, че "нарцисизмът е професионалната болест на политическите лидери. Трябва да имаш прекомерна амбиция и его, за да се кандидатираш."Или, може би, си мислиш, че можеш да кръшкаш без последици. Със сигурност обаче политиците нямат обезателно по-различни причини за изневяра от неполитиците и невинаги изневеряват по-често от обикновените хора.
Разликата: "Те живеят като в аквариум, в който имат отговорности и разходи", отбелязва Ренсън и допълва, че един развратен политик не предава само доверието на семейството си, но и на цялото общество. И наистина, когато бъдат хванати в изневяра, политиците го правят по един необичаен начин, а действията им повдигат въпроси за това как могат да бъдат преценени, каква е репутацията им и почтеността им като лидери. Ако могат да лъжат любимите си, кой може да гарантира, че няма да лъжат всички останали? Ако не могат да бъдат верни на брачните клетви, кой ще гарантира, че ще останат предани на клетвите при встъпване в длъжност? И ако имат тайни в личния живот, кой може да каже дали нямат тайни и в обществения?
"Това има значение за начина, по който се възприемат в обществото", смята Стивън Уейн, преподавател в университета “Джорджтаун“, който е изучавал политическа психология. Когато става въпрос за най-високите политически позиции, "искаме да определим кой служи като модел за другите". Президенти, сенатори, конгресмени и губернатори, които имат извънбрачни връзки, се провалят на този тест.
До определена степен е лесно да се разбере защо изневеряват. Фред Грийнстейн, професор по политиология в университета „Принстън“, смята, че обикновено причината е адреналинът: "За някои хора вълнението от непозволена сексуална авантюра може да подхрани същото желание", както "вълнението от политиката". Обяснение може да се открие и в типа хора, които са привлечени от политиката. Това са мъже, които са самовлюбени, имат нужда от признание и които жадуват за одобрение. Това са мъже, които обичат да бъдат хвалени и често са заобиколени от множество подлизурковци. Това са и мъже, които в някои случаи имат нужда да упражняват власт и понякога могат да се опиянят от нея. Това са мъже, които смятат, че правилата не важат за тях, и които си мислят, че са недосегаеми. Като лидери това са също типа мъже, които има вероятност да не спазят обещания, да манипулират и да вършат нещата по най-лесния начин. Вероятно те са хора, които обичат да поемат големи рискове. И са склонни да мислят първо за себе си. Само попитайте съпругите им, любовниците или охраната им, която често е осведомена за любовните им авантюри. Няма нито една година без секс скандал във Вашингтон, в който да не са били замесени както демократи, така и републиканци.
Миналата година Едуардс, Витър и Спитзър признаха публично, че са съгрешили. Само през този месец това бяха Енсайн и Санфорд, двама републиканци с национални амбиции, сочени за възможни кандидати за президентските избори през 2012 г., докато загубилата властта им партия се опитва да се съживи. Мечтите им вероятно вече приключиха, а разкритията за изневерите на двамата сенатори също може да са довели за кратко до смут в партия, която търси да издигне нов лидер.
"Ако това е работната бригада на нашата ферма, по-добре да започнем да търсим нова ферма", заяви републиканецът активист Тод Харис.