Пол Тейлър*, Ройтерс

"Онези, които не помнят миналото, са обречени да го повтарят", писа роденият в Испания философ Джордж Сантаяна.
В Иран и двете страни помнят миналото. Участниците в продемократичната кампания имитират тактиката на ислямската революция, а властите се опитват да избягват грешките на шаха, отстоявайки онова, което смятат за законен ред. Властите отхвърлят всякакви сравнения между събитията през 1978-1979 г. и днешните мощни протести срещу оспорваното преизбиране на президента Махмуд Ахмадинеджад. Сблъсъците и кръвопролитията по улиците на Техеран навяват мрачни спомени за миналото.
Бунтът през 1978-1979 г. бе направляван умело от вътрешни и външни водачи, които използваха джамии и аудиокасети, за да разпространяват антишахските проповеди на аятолах Рухола Хомейни - изгнаник първо в Ирак, а по-късно във Франция.
Революционерите се възползваха от шиитския жалеен цикъл и превърнаха траурните шествия на седмия и четиридесетия ден след всяка смърт в нови протести, които бълваха нови "мъченици" за каузата.
Култът към мъченичеството е отличителен за шиитския ислям, който почита имам Хюсеин, внук на пророка Мохамед, убит от тирана Язид в битката за Кербала.
Сред най-успешните тактики бяха стачките на работниците в петролната индустрия, които спряха кранчето на приходите от петрола, както и на търговците по пазарите, които финансираха духовниците революционери.
Главният опозиционен кандидат за президент - Мир Хосейн Мусави, обвини властите, че са му откраднали победата, и отправи призив за жалейни шествия за демонстрантите, убити в протестите.
Освен това призова за стачка, ако бъде арестуван. Досега обаче няма признаци, че предстоят работнически протести, а търговците по пазарите, изглежда, са лоялни към режима, при който процъфтява бизнесът им, основан предимно на внос. Правителството контролира изкъсо петролната индустрия - жизненоважен източник на приходи за държавната хазна и за възнаграждаване на хората, верни на режима.
При революцията новините за протести, стачки и загинали бяха разгласявани по телефона в чужбина от мрежи на съпротивата и излъчвани към Иран от Би Би Си и други радиостанции с късовълнови емисии.
Като млад репортер в Париж бях "бомбардиран" с телефонни обаждания. Изгнаници като Аболхасан Банисадр и Ебрахим Язди ми разказваха за събития в Иран, които обикновено не подлежаха на проверка или потвърждение.
Участниците в днешните продемократични протести използват технологията на социалните мрежи като Фейсбук, Туитър и интернет по същия начин, както последователите на Хомейни използваха аудиокасетите и телефона, за да разпространяват новини и да информират медиите.
Те имат разпръсната мрежа от поддръжници в чужбина, които поддържат уебсайтове и телевизионни станции. Например прочутият ирански кинорежисьор Мохсен Макмалбаф постави славата си в услуга на опозицията и говори от името на Мусави в Европейския парламент и по френски медии.

Грешките на Шаха

Според правозащитници от онова време голямата грешка на шаха бе, че с изтезанията и проливането на кръв настрои срещу себе си иранците. Но историци са на мнение, че шахът е бил твърде слаб, бавен и колеблив в потушаването на бунта.
Когато решил да нанесе удар, вече било твърде късно да пресече набралото огромна сила движение, а силите за сигурност му изменили. След дълги колебания решил да предложи диалог на опозицията, но Хомейни отхвърлил всякакви компромиси и осъдил на смърт колаборационистите.
Една от главните поуки, които Хомейни и последователите му извлякоха от революцията, бе необходимостта да дублират службите за сигурност с паралелни революционни структури на всички равнища, за да гарантират вярност към властта и да предотвратят евентуален преврат.
Тази система е съхранена и досега - в смазването на протестите участват силите за борба с безредици, басиджите и революционните гвардейци, които използват срещу демонстрантите сълзотворен газ, палки и дори истински боеприпаси.
Малцина иранци се съмняват в решителността на властите да смажат протестното движение. Въпросът е дали това ще засили враждите сред управляващото духовенство и ще разпали дългосрочна съпротива, способна да разбие революционната система.

*Пол Тейлърс, сега анализатор на Ройтерс, бе един от кореспондентите, които отразяваха иранската революция през 1978-1979 г., първо от Франция с аятолах Хомейни, а по-късно от Техеран.

/БТА/