Сергей Михеев, Политком.ру

На среща с беларуския президент в понеделник еврокомисарят по външната политика Бенита Фереро-Валднер постави условия за отпускането на икономическа помощ за Беларус, включително чисто политически искания. Ако те бъдат изпълнени, Лукашенко може да изгуби президентския си пост.
Както знаем, еврокомисарят заяви, че за да отпусне на Беларус големи заеми, ЕС поставя като условие на първо място приватизацията на ключови предприятия в страната и продажбата им на европейски инвеститори. Сиреч същото, заради което Лукашенко постоянно сипе обвинения срещу "алчна" Русия. А засега Москва е склонила на заем само от 10 милиона евро - "стотинки за сладолед".
Освен това обаче Фереро-Валднер постави пред Минск и цял пакет от чисто политически искания. Според ЕС за развитие на сътрудничеството е необходимо беларуското изборно законодателство спешно да бъде хармонизирано със стандартите на ОССЕ, което да стане още преди следващите избори в страната.
Европа настоява също Минск да облекчи регистрацията на неправителствените организации, да осигури свобода на словото и на събранията. Накрая Фереро-Валднер каза на Лукашенко, че Беларус трябва да реши проблема с политическите затворници. Тук вече става дума за неща, в които Москва обикновено не се меси - тъкмо това е разликата между сътрудничеството с нея и "дружбата" със Запада.
Ето ви значи пример за европейска дипломация. Къде обаче остават приказките, че "не бива да се смесва икономиката с политиката"? Ами упреците, отправяни към Русия и "Газпром" във връзка с Украйна? Добър урок за наивниците. От гледна точка на европейците впрочем обяснението може би е просто - "което е позволено на Юпитер, не е позволено на бика". Русия, Беларус и тям подобните са ученици, насядали по чиновете да се учат на западна демокрация, прости селяндури, варвари. Затова евроучителят, като един истински елин (за малко да кажа "ариец"), има правото да ги налага с линийката по кратуните и през ръцете, щом сметне за добре.
Някой ще рече, че политическите искания на еврокомисаря не са нищо повече от дежурни заклинания, без които ЕС просто не може. Както казват обаче, "във всяка шега има и по малко шега".
Условията са огласени и в необходимия момент със сигурност ще бъдат припомнени. И ако Западът наистина постигне изпълнението им, това може да застраши политическата власт на Лукашенко и неговия екип. Най-малкото може да сме сигурни, че ЕС вижда следващите президентски избори в Беларус без кандидатурата на Александър Лукашенко.
Да, днес Западът е оставил тоягата настрана и предлага моркови. Той не настоява Лукашенко незабавно да си тръгне и е готов да дава заеми. В перспектива обаче със сигурност ще постави и това искане, а заемите ще трябва да бъдат изплатени.
Въпросът е да се изчака, докато отношенията между Москва и Минск се развалят дотам, че Лукашенко вече да не може да даде "заден ход".
При това, докопал вече за единия крак беларуския лидер, Западът като стар и опитен вълк със сигурност ще дърпа и ще тегли, докато го хване за гушата. За пример ще посочим Сърбия и съдбата на лидерите й, склонили на компромис със Запада. Някои от тях вече се споминаха в Хага. Бъдещето на останалите също май не е за завиждане. Начинът, по който Западът овладява икономическите активи на бившия съветски блок, не оставя например на беларуската икономика големи шансове да оцелее.
Наистина отначало ще има изкупуване на акции, установяване на контрол и мащабни обещания. Както обаче показва опитът на Източна Европа, на балтийските, а и много други държави, скоро след това ще започне строг подбор и повечето предприятия ще намалят производството в пъти, а много от тях ще бъдат ликвидирани. В политически план по този път неизбежно ще се стигне до настоятелно искане Беларус да скъса всички военнополитически отношения с Русия, да се придвижи към НАТО и към военно противопоставяне с Русия като вероятен противник.

/БТА/