Македонците имат собствена държава по-малко от три десетилетия. Сега нейните власти искат от гражданите на една от най-младите европейски държави да претеглят доводите за националната идентичност и националния интерес и да отговорят на един фундаментален въпрос – как да се нарича тяхната родина, посочва агенция АР в свой материал.
След дълги преговори с Гърция тази неделя в страната ще се проведе референдум, който да определи дали балканската държава ще се казва вече Северна Македония. Съгласието на политиците в двете държави за постигането на консенсус около това име отваря пътя на Скопие към така желаното членство в Европейския съюз и НАТО, но само ако то бъде прието от избирателите.
Постигането на разбирателство с Гърция бе ключово условие на двете организации за започването на преговори за членство с Македония, известна на международната сцена досега като Бивша югославска република Македония (БЮРМ).
Въпросът, на който трябва да отговорят избирателите гласи: „Подкрепяте ли членството в Европейския съюз и НАТО като приемете споразумението между Република Македония и Република Гърция?“.
Сделката предизвика бурна съпротива и в двете държави, като според критици и от двете страни тяхното съответно правителство е направило твърде много отстъпки.
Според социологическите проучвания по всяка вероятност ще спечели лагерът, подкрепящ договора, въпреки че не е сигурно дали във вота ще участват необходимите 50% от избирателите, за да бъде той счетен за валиден. Населението на Македония по официални данни е около 1,8 млн. души.
Ако избирателите подкрепят споразумението в неделя, то тогава Македония ще трябва да промени конституцията си. Последната стъпка преди приемането в НАТО ще бъде ратифицирането на юнската сделка в гръцкия парламент, който ще гласува, едва след като Македония премине през необходимите процедури.
Преобладаващата част от македонците подкрепят както членството в ЕС, така и в НАТО. Мнозинството също така е и "за" сделката за смяна на името. Няма дори видими признаци за кампания срещу споразумението, като думата „да“ преобладава на билбордовете в Скопие, пише в свой материал за Bloomberg журналистът Леонид Бершидски.
Въпреки това обаче не е сигурно, че вотът в неделя ще сбъдне македонската евроатлантическа мечта. Различни национални сили, включително политици от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, призовават за бойкот на вота.
Президентът Георге Иванов, който се ползва с подкрепата на ВМРО-ДПМНЕ, заяви, че няма да гласува и окуражи и други избиратели да направят същото - ход, възприеман като призив за бойкот.
Германският канцлер Ангела Меркел, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и американският министър на отбраната Джим Матис бяха сред западните политици, които посетиха Македония през последните седмици, за да призоват избирателите да гласуват с „да“ на вота.
Русия от своя страна няма интерес от това НАТО да вземе в своята сфера на влияние още една държава, която някога е била под влиянието на Москва.
Решението е между „интеграцията и изолацията“, заяви македонският премиер Зоран Заев по време на скорошно събитие в рамките на кампанията си. „Няма друга алтернатива за Република Македония освен интеграцията в НАТО и ЕС“.
За да бъде променено името, това трябва да бъде одобрено от две трети от парламента, а една неубедителна подкрепа на референдума няма да накара ВМРО-ДПМНЕ – която контролира повече места в парламента от лявоцентристката коалиция на Заев, да даде подкрепата си.
В случай на неуспех на референдума една от възможностите е за предсрочни избори. Това ще предостави на опонентите на македонската евроатлантическа интеграция – както Кремъл, така и крайните македонски националисти, повече време за действие, посочва още Леонид Бершидски.
Най-добрият вариант за Заев е голямо участие на референдума, особено от страна на млади хора. Но инерцията от десетилетието на управление на Никола Груевски - бившия премиер и лидер на ВМРО-ДПМНЕ, прави повече за подкопаване на надеждите на Заев, отколкото относително слабата кампания за бойкот на вота.
