Лъчезар Богданов, управляваш партньор в Industry Watch

В България има 59 консултативни съвета, които имат характер на звена за междуведомствена координация и участват в процеса на формиране на политики. Те обаче трябва да отговарят на редица характеристики, за да бъдат истински полезни.
Първо, трябва да има механизъм, според който да става ясно кога, къде и как консултативните съвети провеждат своите заседания. Както и какви структури от гражданското общество се включват в тях, ако въобще има такива.
Второ, трябва да има елементарна публичност в планирането и отчитане на дейността им, т.е. да има работна програма, а в края на годината да има отчет за това каква работа са свършили. Целта е документите им да са вътрешно административно достъпни (да бъдат достояние на министрите и евентуално на министър-председателя), както и да са публично достъпни за тези, които се интересуват. Освен това, когато има присъствие на неправителствени организации, трябва да се проследява те какви предложения правят и дали се приемат или не. Това в момента се практикува само от част от съветите, които работят по-активно. Според нас трябва да има изисквания, които съветите да спазват, за да има поне минимално проследяване на дейността им, както и да се предостави повече прозрачност на хората.
Едно от важните неща, които се осъзнават, е, че няма нужда от съвети, които се срещат веднъж на няколко години. Има и такива, които трябва да бъдат закрити, но които реално могат и да се преструктурират.
Това, което се наблюдава сега, е много съществен проблем в администрацията. Сама по себе си тя много лесно създава консултативни съвети, когато има нужда от тях, но когато тези структури свършат своята работа, никой не се сеща да ги закрие. Няма я обратната връзка.

Дублиращи функции, излишни звена

Друг проблем идва от дублиращите се съвети. Очевидно е, че администрацията няма нужда от две или повече структури, които препокриват своите дейности. В повечето случаи от консултативни съвети пари не се взимат и затова не можем да търсим користен интерес от различни хора.
Нашият преглед иска да покаже на администрацията, че има структури, от които тя няма нужда. Дори и те да не са вредни, ако не са полезни - няма смисъл от тях. В крайна сметка усилията да се събират и да заседават са доста по-големи от ползите, които създават. Трябва да е ясно, че не трябва да се менажират безбройно много структури, защото като всяко нещо и те имат капацитет. В противен случай нещата стават неуправляеми, твърде скъпи и трудоемки.
За мен в тази връзка има няколко общоприети заблуди. Една от тях е, че консултативният съвет е някакъв механизъм, който замества представители на институции от държавата. Друг проблем е вярата на хората, че съветът ще вземе някакви решения, които веднага ще се превърнат в закон.

Само дискусиите не дават резултат

Има неправителствени организации, които смятат, че по този начин, чрез съветите, влизат във властта, което на практика не е така, защото те си остават извън управлението. Така и трябва да бъде. Защото ролята на консултативните съвети е да представят анализи, да дават информация и да дискутират проблеми за това как политиката влияе. Те обаче не могат да се превърнат в паралелни министерства.
Функциите им, които имат за цел да се стигне до обществено дискутиране, очевидно не водят до никакви резултати и трябва да се премахнат. Има друг вариант за това и то е всеки акт да стане публичен, за да могат да се провеждат дискусии и консултации и така да станат теми за дебат.
Трябва да стане ясно, че това са структури, които да подпомагат държавната политика в определени сфери в дългосрочен план, а не да се превръщат в поле за медийни изяви просто за да се чуе някакъв глас.