Николай Танев, анализатор, „Политикъл кепитъл-България“

Липсата на лоши новини е добра новина, особено във време на криза. Това твърдение до голяма степен важи за ситуацията на пазара на труда в България според последните данни от официалната статистика. Към месец май официалната безработица в страната възлиза на 7,08%, или едва 0,04% повече от април. От началото на годината безработицата се е повишила с малко над 0,5%, което далеч не изглежда толкова страшно, колкото вещаеха някои от най-мрачните прогнози за заетостта в началото на кризисната 2009 г. Дори да приемем, че данните за официалната безработица не изчерпват динамиката на заетостта, тъй като не всички хора без работа се регистрират като безработни, ще видим, че броят на официално наетите също намалява плавно – около 70 хил. по-малко заети към март спрямо същия период на миналата година. Поводи за оптимизъм дава и един дори

бегъл поглед върху официалната статистика в ЕС

Безработицата в 27-те страни от ЕС се покачва непрекъснато вече повече от година, като през април възлиза средно на 8,6%. Ако погледнем данните за страни като Естония, Литва и Латвия, поводите ни за оптимизъм вероятно ще се увеличат още повече. Само в рамките на една година в балтийските страни официалната безработица се повиши от 4-5% до 14-17%. Като силно засегната от кризата, Латвия вече „гони” Испания като страна с най-висока безработица с нива от 17,4%.
Може ли да се говори тогава, че сме „отличници” в запазването на работни места във време на криза? За съжаление тези данни за пазара на труда имат и друга страна. За първи път през последните 15 години безработицата през май не спада спрямо предишния месец. Дори през кризисните 1996-1997 г. ръстът на заетостта с приближаването на лятото и отварянето на нови сезонни работни места е бил по-висок от съкратените през месеца. На второ място, още през март безработицата беше по-висока в сравнение със същия период на предходната година. По-страшното е, че още през юни или юли вероятно тя вече ще е по-висока от същия период на 2007 г.
Може да се предположи, че в момента голяма част от предприятията все още не се решават да съкращават по-масово работни места, тъй като осъзнават колко голяма би била загубата им в средносрочен план от подобна стъпка и особено

ако потреблението в България и на външните пазари скоро се възстанови

За съжаление обаче никой все още не може да каже със сигурност, че развитите страни са достигнали най-ниското ниво на кризата и до края на годината вече ще видим сигнали за оживяване. Нещо повече, тъй като България беше една от страните, които усетиха ефектите на кризата сравнително късно, има всички основания да се смята, че окончателното ни излизане от кризата също ще следва, а не изпреварва излизането от кризата на големите ни търговски партньори в Европа. Всичко това означава, че България по-скоро не е достигнала най-ниската точка на икономически спад и още през есента можем да видим ускоряване на тенденцията на спад на БВП, а оттам и на заетостта.
Добре, биха казали много макроикономисти, кризата е един естествен период на адаптация, в който добрите фирми оцеляват, лошите фалират, а на тяхно място

рано или късно идват нови, по-конкурентоспособни бизнеси

Това твърдение е по принцип вярно и проблемът остава най-вече на ниво отделен мениджър или служител, които ще трябва да се справят с фалит и безработица. На практика обаче кризата за момента не се отразява отрезвително на пазара на заетостта или поне що се отнася до цената на труда. Според официалната статистика разходите на работодателите за труд са се увеличили с 19,2% през първото тримесечие на 2009 г. спрямо същия период на миналата година. Дори ако приемем всички възможни ограничения на тези данни, а именно, че минималните осигурителни прагове в много сфери бяха повишени, както и намаляването на работното време в някои предприятия, при което заплащането се разпределя върху по-малко отработени часове, то отново ръстът на разходите за труд и повишението на заплащането изглеждат доста високи на фона на случващото се в икономиката. Официалната статистика за ръста на заплатите в частния сектор показва повишение от близо 15% на годишна основа към първото тримесечие на 2009 г. Съпоставим е и ръстът на заплатите в обществения сектор – 13,3%. Дори ако махнем отчетената инфлация, ще видим, че заплатите растат реално с около 10% в период на криза. Казаното обаче далеч не означава, че заплатите в България са високи. Тъкмо напротив, заплащането на труда в България беше и продължава да бъде най-ниско в рамките на ЕС. По-същественото е, че зад това стоят реални икономически закономерности, а не толкова „ограбване” от страна на бизнеса или държавата, както продължават да мислят много хора. Тези закономерности са такива, че

продължаваме да бъдем страната с най-нисък БВП на глава от населението

в ЕС (едва 39% от средната стойност за ЕС-27 към края на 2008 г.) и страната с най-ниска производителност на труда. Това означава, че в една или друга степен ниското заплащане на труда е обективна реалност от характеристиката на българската икономика. А всяко нарастване на заплатите, което не е свързано със съответно увеличение на производството или производителността на труда, е свързано с повишаваща се инфлация и намаляваща конкурентоспособност. В случая с България това е много опасно, тъй като българското производство до голяма степен се търси в международен план заради ниската цена, а не заради символа „Произведено в България“. Дори големи индустриални сили се сблъскват все по-болезнено с конкуренцията, идваща от страни като Китай, които произвеждат предимно евтини стоки. За разлика от Китай обаче, където пазарът на труда едва ли в обозримо бъдеще може да се стесни, България може съвсем скоро да се изправи пред проблема не само да произвежда стоки и услуги с ниска добавена стойност, но и да го прави при високи себестойности.
В този смисъл проблемите на пазара на труда далеч не се изчерпват темата за безработицата, макар и това да е най-чувствителната тема от социална гледна точка. Новото българско правителство ще трябва да се справя не само с по-големия брой безработни, които се очаква да останат без работа до края на годината, но и със структурните проблеми на пазара на труда. Проблемите за намаляването на бюрократичните процедури при наемането и освобождаването на работна ръка, улесняването на достъпа на чуждестранна работна сила до българския пазар на труда, преосмислянето на ролята на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове във време на криза са дори още по-належащи за решение. А от това ще зависи дали след няколко години ще можем да кажем, че кризата е била използвана възможност или поредната криза, срещу която една малка страна като България не е могла да направи нищо.