Маргарита Димитрова

Ако на 24 юни управляващите и опозиционните партии не пожелаят да ни видят и чуят, в деня на изборите ще вдигнем хората на митинги в цялата страна. Тази заплаха отправиха в неделя три браншови организации от аграрния сектор.
Не без основание фермерите си изпуснаха нервите. Каквото и да правеха през последната година, ефектът досега е никакъв. Милиарди евро налива Европа в българското земеделие, но средностатистическият производител затъва все по-тежко в неплатежоспособност. В същото време вътрешният пазар е задръстен с евтини земеделски стоки, произведени в близки и далечни страни.
Само определен брой едри зърнопроизводители засега са доволни от промяната. Те успяха да си накупят едрогабаритна техника с парите на САПАРД, наеха евтина земя, за която получават европейски субсидии, и бълват продукция за износ. Няма лошо щом влизат пари по сметките на държавата. Както казват старите английски търговци: не ми хвали стока, хвали ми пазари!
Но в България расте не само зърно. Или по-точно – зърното не расте навсякъде и всяка година. Какво да прави останалата част от аграрния бизнес, към какви други ниши да се пренасочат производителите на плодове, зеленчуци или мляко например?
Трябва да признаем, че животновъдите са в най-сложна ситуация. Те правят значителни разходи, а на финала имат сериозни проблеми с продажбите, защото цените паднаха в цяла Европа. От месеци европейските фермери се бунтуват заради кризата на пазара на мляко. Но те за разлика от българските си колеги са обединени в огромни сдружения и като такива вече извоюваха своята първа, макар и малка, победа. През следващите два месеца експертите ще анализират ситуацията, а Еврокомисията даде ясен сигнал, че от есента ще наложи нови правила в сектора „Мляко“.

Лидерските битки – по-важни от идеята за оцеляване

Въпреки че сме малка държава и още по-малък пазар, битката кой да води бащина дружина засега изглежда по-важна от идеята за собственото оцеляване. А докато лидерите на различните асоциация се сговорят, европейските помощи изтекоха в друга посока.
Дори парите, които по право се полагат на нашите млекари, още не могат да стигнат до тях. На пръсти се броят фермерите, които реално успяха да се възползват от Програмата за развитие на селските райони. Производителите на традиционни и чисти продукти нямат право да общуват директно с потребителите, защото само в България не е разработена наредбата за директните продажби. Идентификационната система на животните все има някакъв софтуерен проблем и не може точно да се каже колко милиона лева изтекоха в пробойните.
Истина е, че българският аграрен производител не може да е достойна конкуренция на западноевропейския, защото още в договора за присъединяване на страната ни в ЕС са поставени различни мерки и теглилки. Например фермерите от Стара Европа получават помощи, за да запазят доходите на стопанствата си, а българските – за земята, която обработват. Нашите производители имат право само на известен процент от европейските субсидии и едва през 2015-а нивата ще се изравнят. Съществуват, разбира се, и ред още условности, зад които стои парафираното съгласие на българската страна.

Земеделието в ЕС се подготвя за голяма реформа от есента

От есента на тази година преговорите за реформа на Общата селскостопанска политика на ЕС ще навлязат в най-активната си фаза. Как да изглежда земеделският отрасъл на Стария континент след 2013 г., тепърва ще се решава. Европа обаче е на кръстопът. Едрите промишлени стопанства или по-малките ферми за уникални екопродукти ще са глезените деца, е един от най-спорните въпроси. Дали общността да продължи да отделя съществената част от бюджета си за подкрепа на земеделието, или пък енергетиката ще се превърне в отрасъл номер едно, е част от дебата, който вече започна. Истинските спорове предстои да се разгарят с пълна сила.
За пръв път България ще има правото да защитава своите интереси. Меко казано, странно е, но до момента нямаме изградена цялостта позиция за аграрните приоритети, които страната ни ще отстоява. /Нищо че и днес земеделският министър е по този повод в Люксембург./
Ако обаче българските фермери имат нещо против статуквото, ако са наясно какъв бизнес искат да правят през следващите години, наистина трябва да си кажат думата. Със сигурност обаче всенародните площадни протести на 5 юли няма да им донесат нищо различно. В демократичните общества промяната се случва само в тъмната стая.