Елиана Митова

Нужна е по-голяма прозрачност в процедурите за международно осиновяване. Присъствието на обществено значими и уважавани личности в Съвета за международни осиновявания ще бъде гаранция за безпристрастност и почтеност в работата, както и за по-ефективно и бързо протичане на процедурите. Това каза вчера на среща с журналисти адвокат Люба Панайотова, председател на управителния съвет на бившето сдружение „Слънчев свят“, което бе нарочено миналата седмица за участник в аферата за трафик на бебета. „Слънчев свят“ се дистанцира от адвокатката Диляна Стоянова, обвинена за продажба на пеленачета на гръцки семейства. Стоянова е работила в сдружението по времето, когато то е извършвало напълно легални и законови международни осиновявания. Контактувала е с гръцки и американски семейства и се е справяла блестящо с работата си. Стоянова е владеела перфектно гръцки и английски език, познавала е прекрасно българското и международното законодателство в сферата на осиновяванията и е била отличен специалист. Тя е била юристът, който е контактувал пряко с гръцките семейства, и три от общо петте осиновявания, извършени чрез сдружението, са станали чрез нея.
„След като лицензът на „Слънчев свят“ не бе продължен от Министерството на правосъдието, ние прекратихме дейността си. Прехвърлихме около 80 преписки на гръцки кандидат- осиновители на Съвета за международни осиновявания с надеждата, че друга акредитирана организация ще довърши нашата работа – тоест, че кандидатите ще получат деца. Явно след като се е убедила, че не можем да продължим да извършваме осиновявания, Стоянова е избрала другия, извънзаконовия път – гърци да припознават новородени бебета. Ако бях разбрала, че го прави, щях да я посъветвам да се откаже, защото това е нарушение на закона“, поясни Люба Панайотова. От "Слънчев свят" отрекоха да има липсващи следосиновителски доклади за процедурите за осиновяване, които те са извършили съвсем законно. От сдружението не виждат и начин, по който осиновените чрез припознаване бебета в Гърция да бъдат върнати - няма нито законова процедура за това, нито ще бъде добре за децата, категорични са специалистите.
Крайно време е държавата да се погрижи за децата без родители, които се отглеждат по социалните домове, изтъкна адвокат Люба Панайотова. Тя е обнадеждена от положителните промени, които министърът на правосъдието Меглена Тачева въведе в системата на международните осиновявания през последните две години. Процедурите са повече на брой, институцията работи далеч по-ефективно. Знак за надежда е и промененият Семеен кодекс, който ще влезе в сила през октомври. Тогава процедурите за подготовка на документите на децата, за вписването им в регистър за национално и международно осиновяване ще бъдат обвързани със срокове, а на социалните работници, нарушили сроковете, ще се налагат наказания. Защото броят на осиновените в България деца – и от българи, и от чужденци, в никакъв случай не бива да ни успокоява.
Но в основата на всичко е личната човешка съпричастност и отговорност на всички, които се грижат за българските деца. Животът им в домовете е повече от скучен и тежък, допреди две години за тях държавата отделяше по 1 лев дневно за дрехи и храна. На заден план остават и здравното обслужване, и образованието на тези деца, каза Люба Панайотова.

---

Мариус Донкин: Омерзен съм от аферата, жалко за децата

---

Чувствам се потресен от нападките, отправени към нас, тъй като цялата ни дейност е била прозрачна и насочена към доброто бъдеще на изоставените деца. С такава идея аз самият, актьор по професия, се заех с международни осиновявания. Когато не можеш да дадеш на едно дете шанс да бъде отгледано в семейство в собствената му родина, не можеш да се грижиш за здравето и образованието му, дай възможност друг да направи това – няма значение дали е грък, американец или испанец! Убедихме се, че приемното семейство като институция няма бъдеще в България. Да, в Западна Европа има приемни семейства, у нас няма! Не трябва да копираме всичко от Запада, ние имаме различен манталитет. Българинът предпочита, като си вземе детето, да знае, че си е негово, да си го гледа, да му построи дом, да му посвети живота си. И да го остави като свой пълноправен наследник. И в това няма нищо лошо. Лошото е, че националните осиновявания трудно надхвърлят 700 годишно. Защото децата по домовете са хиляди.
Надали ще забравя един случай - облечен като Дядо Коледа, раздавам подаръци в сиропиталището в Нареченски минерални бани. Едно момченце гневно идва, връща ми подаръка и крещи: „Не ти искам това, какво си ми донесъл, Дядо Коледа?!“ „Донесох ти това, за което ми беше писал!“, отвръщам аз. „Аз ти писах да ми донесеш мама и татко, а ти ми носиш играчка“, отвръща ми момчето!
Това трябва да го преживеят ония, които коват законите и се разпореждат със съдбите на малките нещастници, затворени по социалните домове.