Оказа се, че за един-единствен ден в нашата иначе бедна страна могат да се появят отнякъде 32 млрд. лв. На такава стойност са поръчките, подадени за IPO-то на „Трейс“. Това е почти половината от брутния ни вътрешен продукт. Заслужава си да се замислим - толкова ли сме бедни тогава, щом за един ден можем да мобилизираме такъв ресурс? Вярно е, че това са квазипари, по-скоро заявки, които по-късно може да трябва, а може и да не трябва да се плащат с кредити. Тези пари може да дойдат и от чужбина. Но все пак зад тях стоят реални възможности да се осигурят кредити на такава сума за акциите на една компания. Дали само за кратко проблесналият силует на Васил Божков като един от собствениците накара толкова хора групово да се юрнат да наддават за книжата на „Трейс“? Ако това е така, то говори доста зле за капиталовия ни пазар, щом може да се влияе от една-две личноси. И в същото време говори много добре за г-н Божков, когото много хора у нас демонизират. За сините политици той може да е дявол, но за парите явно е син Божи. Като краен резултат от IPO-то пак дребните участници изпаднаха от играта, както често се случва у нас. Те бяха буквално пометени от поръчките на големите инвеститори и ще се разминат с надеждата да вземат някоя и друга акция.