Крейг Торес, Bloomberg

Представителите на Федералния резерв ще застанат срещу предложението на президентската администрация централната банка да бъде лишена от правомощията си да предпазва потребителите от хищническо кредитиране.
Причината Фед да се противопоставя на президентския план е, че новата Агенция за финансова защита на потребителите ще изземе функцията на Фед да изготвя правила за кредитирането и разкриването на информация по ипотеките и кредитните карти. Евентуална промяна в ролята на 12-те регионални банки, изграждащи Фед, може да компрометира независимостта на цялата институция, смята Рандал Крознер, бивш управител в централната банка.
„Задължително е да има орган, който да работи върху защитата на потребителите и да носи отговорност в тази насока, независимо дали става въпрос за събпрайм заеми, ипотеки или кредитни карти“, заяви тази седмица Обама пред Bloomberg Television.
Предложението вероятно ще бъде трансформирано, след като лобистите в сектора, защитниците на потребителите, законодателите и самата централна банка дадат своя принос в споровете около най-големите регулаторни промени от десетилетия насам. Нещата вероятно ще се проточат с месеци. Друг важен аспект за Фед е призивът на Белия дом да се преразгледа организацията и структурата му. Федералният резерв се състои от 12 регионални банки, чиито президенти се назначават от местния борд и имат право да гласуват по изменение на лихвените проценти.
Фед би могъл да изтъкне, че регионалните банки стават още по-важни с разширяването на някои надзорни функции, което предвижда планът на финансовото министерство. По проекта на Обама централната банка ще трябва да поеме ангажимент за контрол върху всички финансови компании, чийто срив е заплаха за стабилността на цялата система.

Бернанке е против

Централните банкери очевидно нямат никакво желание да пипат начина, по който се назначават президентите на регионалните банки. Председателят на Фед Бен Бернанке заяви пред конгресмени по-рано този месец, че е против идеята процесът да подлежи на одобрение от Сената.
Независимостта на институцията се заздравява именно от факта, че президентите на регионалните банки са извън политическия процес на назначаване, казва Крознер. Нерядко в заседанията по паричната политика те гласуват срещу борда на управителите. „Структурата на Фед включва представители от Вашингтон и от по-широкото икономическо съсловие на страната и този баланс функционира добре вече близо 100 години“, изтъква Крознер.
Ключови лидери на Конгреса критикуваха Фед, че е действал мудно в защита на потребителите, тъй като издаването на високорискови ипотеки за заемоискатели с лоша или недостатъчна кредитна история е скочило с над 100% за 3 години до около $600 млрд. през 2006 г. Именно сривът в събпрайм сектора възпламени глобалната криза през 2007 г.

Критиките в Конгреса

Под управлението на Бернанке Фед затегна правилата за високолихвените ипотеки и повиши изискванията за разкриване на информация. Въпреки това Конгресът определи реакцията на централната банка като бавна – мнение, което бе изразено и в проекта на финансовото министерство, публикуван в сряда.
„Въведените от Федералния резерв правила напоследък са твърди, но закъснели. Нещо повече, те не гарантират, че федералните агенции за банкова регулация ще останат ангажирани със защитата на потребителите“, се казва в доклада.
Законът за защита на жилищната собственост и капитал (HOEPA) от 1994 г. дава на Фед правомощия за предотвратяване на хищническото кредитиране. По силата на TILA – закона, който изисква истината при заявленията за потребителски заем и задължава кредиторите да представят всички условия по заема, Фед има право да определя правилата за разкриване на информация. Законът за общинското финансиране (CRI) пък позволява на Фед да търси отговорност от банките за моделите на кредитиране.

Кредиторски отговорности

Фед може да се раздели с независимостта си по един от най-използваните кредитни инструменти. Президентската администрация и лидерите в Конгреса се опитват да ограничат властта на финансовата институция да отпуска извънредни заеми на корпорации, намиращи се в необичайни и неотложни обстоятелства. Фед използва правомощията, придобити по време на Голямата депресия, за да спаси Bear Stearns и AIG от безреден срив.
Бернанке и управителите в централната банка се възползваха и от правото да подкрепят пазарите за краткосрочни необезпечени облигации и ценни книжа с гарантирано покритие. Както и да заемат на търгуващите с държавни облигации. Общата сума на кредитите, отпуснати по алинея 13.3 от Закона за Федералния резерв, възлиза на $309,2 млрд. към 10 юни.
„Този тип кредитиране излага данъкоплатците на риск. Трябва да има някаква демократична отчетност“, заяви Лорънс Съмърс, директор на Националния икономически съвет.
Правомощията на Фед се разширяват в сферата на финансовите компании, които са смятани за твърде големи да бъдат оставени да фалират. Централната банка ще може да поставя по-високи капиталови и ликвидни стандарти.

Стрес тестове

Бернанке подчерта необходимостта от по-добър надзор над големите и сложни финансови институции, както и тяхната обвързаност с цялата система. Проведените от Фед стрес тестове на 19-те най-големи банки показват, че централната банка е в състояние да прати огромен брой счетоводители, адвокати, банкови специалисти и икономисти да изготвят комплексен анализ на рисковете в системата.
Предложенията да се даде допълнителна власт на Фед се сблъскаха с междупартийни разногласия в Банковата комисия на Сената. Председателят й Кристофър Дод заяви в интервю, че въпросът коя агенция да поеме тази роля трябва да е „отворен“.
„Централната банка изобщо не оправда доверието на американския народ като регулатор, а вие искате да й връчите още отговорности. По-добре да не го правим“, заяви сенатор Ричард Шелби, най-високопоставеният републиканец в комисията.
Говорителят на Фед Мишел Смит заяви, че предложението на администрацията за реформа във финансовата регулация е важен принос към ключов национален дебат: „Готови сме да работим съвместно с администрацията и Конгреса през следващите месеци.“