Д-р Борислав Бориславов, председател на СДС-София

Като човек, който се занимава 20 години с политика и следи внимателно нещата, мисля, че има повече от ясни знаци за това какви са намеренията на това, което остана от проекта ДСБ след неговия провал и част от ръководството на сегашното СДС.
Грубата намеса по отношение на резултатите от вътрешните избори и преподреждането на листите, които се неглижират с доста комичния мотив, че това всъщност бил уставът на Пламен Юруков и той нямал никакво значение, е нещо, което е безкрайно несериозно да се чува от устата на политици, които имат амбициите да влизат в парламента. Независимо от това кой е предложил устава, той е приет от цялата партия.
Всъщност това е единственият легитимно регистриран документ на партията в момента. След първата вълна от жалби и дела уставът беше регистриран в пълния му вариант, така както беше приет миналата година на националната конференция.
Неспазването на този устав и потъпкването на серия решения на националния съвет показва, че председателят и част от ръководството не смятат, че този устав е някакъв документ, към който трябва да се придържат. Съответно това е доброволно нарушаване на правилата, които обединяват всички седесари.
Връщането на силата на десницата от началото на прехода е формалният мотив, който е част от PR кампанията на този нов проект. Идеята за обединение не е чужда, тя се е обсъждала винаги. За съжаление хората, които най-много пречеха на тази идея, в момента се явяват нейни говорители. Това са хора, които са се доказали като личности, които губят, а не печелят.
Извиних се за това, че предложих Мартин Димитров през 2006 г. за зам.-председател на софийската организация. Всъщност не само аз не му вярвам, но мога да кажа, че почти цялата столична структура, а и голяма част от структурите в страната не му вярват.
Колкото и силни да са настроенията в СДС за сваляне на лидера, след парламентарните избори по устав ще се проведе вътрешнопартиен вот. Тогава ще стане ясно какво е отношението и каква е оценката.