Георги Дичев, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители

До неотдавна нямаше затруднения при реализирането на заложеното имущество, но в резултат на кризата такива се появиха. Заради нея и заради нуждата от прозрачност на процедурата беше създаден електронен регистър на имуществото, което подлежи на публична продажба.
Може би заради липсата на информация много хора си мислят, че това става „на тъмно“, че има нагласени търгове. Процедурата е направена така, че съдебният изпълнител не може да манипулира процеса. Гражданите и фирмите със задължения имат интерес тяхното имущество да бъде продадено на максимално висока цена, за да се покрие дългът им. Затова колкото повече наддавачи се явят на търга, толкова по-висока ще е постигнатата цена. Разбира се, това е в интерес и на кредитора, защото ще може да събере своето вземане. Вярно е, че съдия-изпълнителят получава процент от събраната сума, но хонорарът му не е водещата причина да се търси по-висок резултат.
Ако обаче не бъде постигната добра цена, възможно е длъжникът хем да си загуби имота, хем да му остане непокрит дълг. Върху него продължават да се начисляват лихви, а кредиторът продължава да търси остатъка от задължението. В резултат може да се стигне до продажбата на друго имущество, с което да се покрие този остатък.
Заради срива на цените на недвижимите имоти, ако едно жилище преди 2 години е оценено на 100 хил. лв., в момента струва 60 хил. лв. В случай че длъжникът е изтеглил по-голямата сума, с посочената цена той не може дори да си покрие задължението. Затова Камарата на частните съдебни изпълнители търси начин да подпомогне целия процес – и кредиторите да получат парите си, и длъжниците да не се чувстват ощетени.
Много често се задава въпросът до кой момент длъжникът може да плати и имотът му да не бъде продаден. По закон крайният срок за това е до деня на проданта. Процесът трае един месец. До 17 часа на последния ден от този 30-дневен срок собственикът може да плати задължението си и да не изгуби имота. След изтичането на срока той не може да погаси дълга си и да спаси имуществото си. Освен това длъжникът трябва да изплати цялата сума, за да приключи производството, т. е. не може да внася парите на части.
Офертите за участие в публичния търг се подават в районните съдилища, където се намира имотът – там се извършва продажбата. Съдебният изпълнител няма достъп до предложенията. На другия ден след изтичането на срока офертите се отварят и се обявява кой е новият собственик. Той разполага със 7 дни, за да внесе цената, на която е спечелил търга.
Оценките на имуществото се правят от съдебния изпълнител. Той може да ползва услугите на вещо лице. Макар че покрай толкова много имоти, които минават през нас, напоследък ние имаме много добра представа колко струва имотът, още щом го видим.
Моят съвет към гражданите винаги е бил: свържете се с кредиторите си и започнете преговори за разсрочване на задълженията си. Банките например в момента са доста гъвкави и склонни да се постигне споразумение, защото много хора изпитват затруднения да плащат вноските си.
В случаите, в които не става въпрос за ипотекиран пред банка имот, длъжникът може да предотврати търга, ако внесе 30% от задължението си към своя кредитор. Това може да стане, преди да е стартирала процедурата за публичната продажба - 14-дневния срок, в който се изпраща покана за плащане, описва се имуществото, но все още не е обявен търг. Ако се постигне споразумение, във всеки следващ период той трябва да внася по 10% от задължението си. Плащането става по сметка на съдебния изпълнител и по номер на делото, което той води. Ако обаче става дума за ипотекиран имот, търгът не може да бъде спрян по този начин, а само след внасяне на цялата дължима сума.
Поведението на длъжника е от голямо значение за нас. Законът си е закон, но всички сме хора и можем да проявим разбиране. Когато има добра воля и виждаме, че се полагат усилия да се изплати задължението, нормално е да сме благоразположени и да потърсим заедно възможности за спасяване на имота или за излизане от ситуацията.