Петър Вълков, анализатор, „Политикъл Кепитъл България“

Нов месец, нови избори и нови обещания. Как обаче да се ориентира българският избирател в лабиринта на предизборните програми? И аз като Клинтън искам да се провикна: It`s the economy, stupid! Друг е въпросът, че българските партии ревностно крият своите икономически идеи, а някои от тях явно нямат такива. Как най-лесно можем да разберем дали икономическите програми на партиите са състоятелни или не? И доколко отговарят на българския национален интерес?
Тук класическият „европейски стандарт” не важи. Причината е в това, че интересите на България и останалия ЕС силно се разминават в условията на икономическа криза. Като пример може да се даде данъчната тежест и регулациите на финансовия сектор. Европейските държави и основните партии в ЕП „Народната партия“ и Партията на европейските социалисти, притиснати от кризата, приеха идеята за увеличаване на финансовата регулация, но в България кризата не е породена от липса на регулация, следователно това, което е добро за България, днес не съвпада с интересите на останалата Европа. Подобен е проблемът с данъчното облагане. Западноевропейските държави желаят в този конкретен момент на криза данъчните ставки в държавите членки да се изравнят, докато

българският интерес е да се запазят ниските нива на облагане

за да се възстанови по-бързо икономиката и дори да се привлекат бизнеси от останалите европейски държави. Ниските данъци ще понижат цената на стоките за износ, което ги прави по-конкурентоспособни в световен мащаб. Подобен проблем стои и пред приемането на България в еврозоната и въвеждането на еврото. За българските граждани и националната ни икономика е добре възможно най-скорошно приемане на страната в еврозоната, и то при сегашния валутен курс. За западноевропейските държави е по-добра стратегия да се премахне бордът у нас, да се наблюдава две години реалният валутен курс и чак след това да се приеме България в еврозоната, защото левът според различни валутни експерти е силно надценен в момента. Това е в най-общи линии националният икономически интерес по отношение на предлаганите икономически политики. Как да защитим личния интерес обаче?
В зависимост от персоналното си положение всеки гражданин има свой мироглед и интерес. Работещият желае по-ниско облагане, за да ползва средствата тук и сега, пенсионерът желае по-голямо облагане, по абсолютно същата причина. Има, разбира се, и допирни точки. Те са най-често свързани с прозрачността и ефективността на бюджетните разходи. Веднага давам няколко лоши примера, за да онагледя аргумента. БСП е заявила, че освен всичко друго ще харчи средства за: „Създаване на национални изследователски и технологични центрове за повишаване на конкурентоспособността и експортната ориентация на производството. Избягване на фалити на действащи и утвърдили се фирми чрез създаване на възможност за предоговаряне на ангажименти по приватизационни договори.” Първото изречение означава, че ще се финансират някакви неясни програми, НПО-та и

ще се субсидират звена, на БАН на пример, за да увеличат износа

което по принцип няма никаква икономическа рационалност. Второто изречение означава, че ще се преструктурират и погасяват от държавния бюджет дългове на приватизирани и впоследствие източени компании, като това се оправдава с аргумента, че били „утвърдени”. Любопитно ми е кои предприятия попадат в тази графа, защото „Кремиковци“ е съмнително близо до описанието. А тези пари могат да се използват за пенсионна реформа например.
Винаги гледайте критично на идеи за евтини кредити! От Синята коалиция предлагат доста разумни икономически идеи, но и те са залитнали на места в елегантен популизъм. „Достъпният кредит е условие, без което не може да се излезе от кризата. Затова съвместно с БНБ и Асоциацията на търговските банки ще осигурим: 1. Намаляване на минималните задължителни резерви на търговските банки до 6%; 2. БНБ да плаща лихви за резервите.” Тези фрази трябва да ни убедят, че като дойдат на власт сините, кредитите ще станат достъпни, но цената на кредита не зависи толкова от задължителните резерви, колкото от нивото на политически и икономически риск. Възможността за девалвация на лева и нестабилно правителство след изборите държат банките на тръни със стегнати кесии, а не нивото на задължителните резерви. Практиката е показала, че политическото налагане на правила между две банки е необходимо, но между банка и клиент или е опасно, или не работи. Дори да се приеме закон, банките пак няма да отпускат кредити на рискови групи. Втората идея пък е смислена, защото в голяма част от държавите във валутен борд централната банка всъщност плаща лихви за задължителните резерви. Тази идея е последвана от друга популярна тема: „2. Освобождаване от ДДС на първия закупен жилищен имот на семействата.” С какво е по-важен първият от третия имот? Или какво се случва, ако родители искат да купят имот на сина си младоженец, но по редица причини, на свое име.

Ревизия на приватизационни договори е нежелателна и почти невъзможна!

Ето какво предлагат от ГЕРБ в иначе подобрената икономическа програма: „Ревизиране на приватизационни сделки, при които са използвани корупционни схеми.” Освен че това беше най-силното послание на партия „Атака“ преди избори 2005, то е крайно ляво и доста безсмислено по своята същност. Първо, как ще се докаже корупция за сделки от преди 10-15 г.? Второ, кой ще иска да купи веднъж национализирано предприятие особено в условията на криза? Трето, как държавно назначеният директор ще опази обществения интерес? Въпросите са очевидно риторични! Престъпната приватизация може единствено да се осветли чрез следприватизационен контрол. Ако намеренията на инвеститора са да източи предприятието и да уволни персонала, държавата нека го осъди за неспазване на договора и след второто дело нещата ще си дойдат на мястото или просто предприятието ще бъде препродадено на някой по-способен мениджър. Другото са откровени блянове за нов преход и преразпределение, което няма да се състои, докато България е пазарна и демократична държава.
Като цяло на лице са две тенденции в икономическите програми на партиите. Първата е положителна, че партиите излизат на светло с програмите си, започват все повече да търсят прагматичния избирател с конкретни предложения. Втората донякъде обезсмисля първата - повечето партии и десни, и леви не следват системно позиционирането си, не се придържат към идеологическите си принципи при поднасянето на икономически решения. В един програмен документ може да има предложения от приватизация до национализация, което обърква избирателя и не спомага за неговия „информиран избор”.