Траян Марковски, бивш председател на Софийска адвокатска колегия

Законът е израз на волята на политическата класа - така е написано във всички учебници по право. И след като хората с власт залагат определени форми на поведение и докато са в сила, просто трябва да бъдат изпълнявани. Това, че съществува една правна норма, означава, че тя се отнася за всички и всеки в нейните рамки би могъл да действа по начин, по който законът го позволява. Така че квалификации от типа, че някой се крие или използва този или онзи текст, както в случая с „братя“ Галеви, е въпрос на гледна точка, на този, който тълкува чуждо поведение. Но самият закон е норма на поведение и тя е валидна за всички.
Дали някой се възползва от едно право, което му се дава – ако върнем лентата назад, ще видим, че има много случаи.
В най-новата ни история един държавен глава пожела да осинови внучката си и тогава беше променен цял текст, за да стане възможно това. Подобни прецеденти обаче не бива да стават. Законът не се прави за един човек, а трябва да е общовалидна воля и норма на поведение за всички. И докато действа, всеки човек, който го спазва, не може да бъде квалифициран като криещ се или нещо друго - той просто действа според правилата.
По отношение на институциите световната история изобилства от случаи, когато законът се е използвал за репресии спрямо неудобни хора. И това е причината в българското законодателство да се приемат различни норми, които да предотвратяват възможните злоупотреби с власт спрямо хора, които желаят да участват в политическия процес. Това е и смисълът на чл. 53 от Закона за избор на народни представители. Такива текстове съществуват в целия цивилизован свят. И трябва да ги има, защото всеки е невинен до доказване на противното. Няма нищо по-лесно от това един човек да бъде набеден в дадено престъпление и във вълната на медийната репресия този невинен човек да бъде унищожен.