Как скъпият петрол прави ненужна демокрацията

Уилям Рийс-Мог, The Times

Диктатурите, както и демократичните държави, зависят от пари, макар че Северна Корея и Зимбабве много биха желали да докажат обратното. Диктаторите си имат свои поддръжници, а поддръжниците им си имат своята цена.
Победата на Махмуд Ахмадинеджад може и да е била подправена. Но със сигурност е лоша новина за иранския народ и за света. Тя означава, че теократичната диктатура в Иран няма да има полза дори от най-малките реформи, обещани от Мир Хюсейн Мусави. Резултатът ще отчужди младото градско население от средната класа, най-вече жените. Това няма да донесе нищо друго освен вреда на иранската външна политика.
Приятно би било да можем да допуснем, че основните тенденции в икономиката ще свалят този потиснически режим.

Горд с икономическото си невежество

Президентът Ахмадинеджад е опасен популист, който се гордее със собственото си невежество, особено по отношение на икономиката. В миналото именно той беше казвал, че се моли на господ никога да не научи нищо за икономиката, защото смята целият й предмет за „инструмент на западния империализъм“. Изглежда, молитвите му са били чути. През 2007 г. Ахмадинеджад трябваше да въведе режим за разпределяне на петролните дажби в една водеща производителка на петрол.
Иран преди всичко е петролна икономика. Световният пазар на петрол има ключово значение в процеса на икономическата трансформация. Цената на петрола бе изключително променлива. В началото на рецесията тя падна с около 80%, тъй като очакванията по света бяха занижени. През последните шест месеца цената се възстанови с близо 100%, което върна стойността на един барел петрол до $70. Движенията й трябва да бъдат обяснени и особено силата, с която тя се възстанови през 2009 г. Рецесията може и да е достигнала дъното, но със сигурност не е достигнала необходимото оздравително ниво.
Част от обяснението е в промяната на световната икономика от развитите към развиващите се държави и най-вече към четирите най-големи нововъзникващи пазари на Бразилия, Русия, Индия и Китай – т. нар. БРИК. Те ще се съберат на своята среща на високо равнище тази седмица в Екатеринбург.
През идните години се очаква страните от БРИК да изпреварят САЩ и Европа. Китай ще настигне САЩ за период от пет до десет години. Големите развиващи се икономики продължиха да регистрират скок в търсенето на петрол дори в разгара на рецесията.
Движението на ефективното търсене към развиващите се държави е безспорно, но съществуват различни идеи за още една, дори по-голяма промяна на нефтения пазар – т.нар. петролен пик, която доскоро бе напълно отречена. Това е моментът във времето, когато притоците на нова продукция са сериозно редуцирани заради продължаващия спад на съществуващото производство. Това не означава, че нефтът свършва, а значи, че търсенето ще изпревари новите доставки, както се случи в Северно море и Северна Америка. Този път дефицитът ще е глобален.
Много експерти вярват, че рецесията наистина е преминала най-ниската си точка. В този случай търсенето на петрол ще се възстанови в най-тежко поразените икономики, но ще продължи да се увеличава и в развиващите се страни, най-вече в държавите от БРИК. По-голямата част от разговорите в Екатеринбург ще се фокусират върху бъдещето на петролните доставки и особено върху възможното отклонение на руски петрол от Европа към Китай.
Ако теорията за петролния пик се окаже вярна, наблюдаваното в момента възстановяване на цените ще е само началото. Онези петролни икономисти, които са привърженици на постулатите на тази теория, като че очакват цената на петрола да достигне $150 за барел вероятно през 2010 г.
Подобен скок може да бъде придружен и от покачване на цената на златото над $1000 за тройунция. Цените на нефта и златото като че се движат в комплект, а развиващите се страни имат по-големи доларови резерви, отколкото, общо взето, биха искали да имат. Златото е единствената реална алтернатива на хартиената валута като резервен актив.
Възприятията от миналото вече започнаха да се разколебават. Пределно ясно е само, че повечето политици продължават да живеят в света на 20-и век – онзи свят, в който са израснали и възпитани. Пикът на петролния пазар при всички случаи все някога ще бъде достигнат. Единственият въпрос е кога ще се случи това. Силата преминава от северозапад към югоизток – от САЩ към Китай.
Европа и еврото са много различни от онова, което бяха в миналото. Еврото е валута, бедна на петрол.

Хората – богати, държавата - бедна

С предимство са валутите на богатите на петрол развиващи се държави. За нещастие естествената логика на либералната демокрация не пасва на естествената логика на петролния пазар. Държавите като че стават по-либерални, когато хората са богати, а държавата – бедна.
През 1215 г. крал Джон е бил слаб и е трябвало да прави отстъпки на бароните. И ето как Англия се сдоби с Великата харта на свободите или т.нар. Магна Харта. Когато държавата самостоятелно стане богата, както са в момента държавите производителки на петрол, не се налага да увещават и да се съобразяват с народа, защото могат да разчитат на външни приходи. За съжаление, наблюдаваме глобална промяна на потока на богатството към петролните държави, малко от които са демократични. Дори в Русия човек може да забележи, че посткомунистическата власт мени авторитета си – от по-голям към по-малък и обратното, следвайки цената на петрола. Либерализмът на Борис Елцин дойде като отговор на поевтиняването му. Администрацията на Владимир Путин по същия начин е отговор на високите цени на петрола, които стимулираха нарасналите държавни приходи. Иранската диктатура се радва на повишаващите се приходи от петрола.
Президентът Ахмадинеджад не трябва да се тревожи твърде много за изборите, защото знае откъде ще дойдат парите за режима му. Те ще идват от петрола, а не от народа – а цената ще продължава да се покачва. Като икономист той не е толкова глупав, колкото се изкарва.

Станете почитател на Класа