След изборите за депутати миналата неделя за пръв път от години у нас обсъждаме не спад, а ръст на избирателната активност. Централната избирателна комисия за Европейски парламент вече оповести, че пред урните са се явили 37.5% от имащите право на глас. Това е с почти 10% повече от активността на първите за страната ни европейски избори през 2007 г.
Кои избиратели се върнаха в гласуването, за да се получи този ръст? Младите и икономически активните избиратели! Това сочат данните от специалното изследване по методика Exit Poll (Екзит Пол) на ББСС „Галъп интернешънъл”, проведено в изборния ден на територията на цялата страна.
Младите и работещите до 45-50 години са увеличили своята тежест сред гласуващите с около 4% общо. Съответно с толкова е спаднал и делът на гласуващите ни пенсионирани родители от 28% на 24%. Ако тази тенденция се запази и за предстоящите парламентарни избори, може би най-сетне ще имаме основание да кажем, че икономически активните поколения в България започват да променят мнението си дали си струва човек да гласува. Няма нищо лошо в това по-възрастната една трета от имащите право на глас да изразяват редовно на избори мнението си кой трябва да ни управлява, респективно да ни представлява в Европейския парламент, напротив. В същото време тъкмо средните и най-младите поколения са тези, на които се крепят икономиката и богатството ни като нация, от тях зависи дали бързо и лесно ще излезем от кризата, или тя ще продължи с години. Затова мнението им кой и как да ни управлява е наистина важно. Стига ,разбира се, да не отидат за гъби на 5 юли.
По-нататък - цели 18% от гласувалите на 7 юни на практика са взели решението си дали да гласуват и за кого в последните няколко дни, предшестващи изборния ден.
Тези данни категорично доказват, че е възможна мобилизация в последния момент. Включително за избори, които и в европейски мащаб хората оценяват като все пак относително по-малко важни, отколкото изборите за национални органи на управление. Предизборните кампании на партиите и коалициите все повече следва да се съобразяват с този факт. Очевидно е също, че мобилизацията в последния момент е била по-характерна за по-малките и новите, а не толкова за утвърдените и големите партии. В последния момент решението за избор на партия е взела значителна част от гласувалите за ЛИДЕР, „Напред“, „Зелените“. Над една трета от избирателите на тези партии твърдят, че са решили в последните няколко дни преди изборите. Немалък е и процентът на решилите да подкрепят НДСВ и Меглена Кунева конкретно в последните ден-два преди избора. За сравнение, при БСП и ГЕРБ решилите в края на кампанията да се явят и да подкрепят своите е под 15%.
Електоратът на партията, която получава най-висок процент от гласовете на българите на 7 юни - ГЕРБ, се състои главно от работещи хора – 67% от гласувалите за ГЕРБ са трудово активни. Електоратът от хора извън трудовоактивна възраст традиционно е и този път е територия на социалистите – над половината от гласувалите за Коалиция за България са възрастни хора.
Най-много висшисти тази година има сред гласувалите за Синята коалиция и НДСВ. Над половината от електоратите на тези две формации са завършили университет.
Групата на най-младите – студентите, съставляваща около 5% от гласувалите на изборите в неделя, е най-силно проявена сред гласувалите за младата и модерна партия „Зелените”, апелираща към екологичния начин на живот и по-голямата грижа за околната среда. Сред гласувалите за „Зелените” има 17% учащи. Въпреки че „Зелените” остават засега далеч под чертата за излъчване на собствени депутати.
Изследването е проведено в изборния ден - 7 юни, по методиката Exit poll – лични анонимни анкети с гласували граждани пред избирателните секции. Изследването е национално представително и обхваща 7747 гласували българи. Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±1%.
