Проф. Кръстьо Петков

На 10 юни 2009 г. „Уолстрийт Джърнъл” публикува статия от Брет Стивънс , посветена на публичния сблъсък между премиера на Русия Владимир Путин и доскорошния му приятел, олигарха Олег Дерипаска. Конкретният повод е системното неизплащане на възнагражденията на работниците от циментовия завод на магната, намиращ се в малкото градче Пикайлово, на около 200 км от Санкт Петербург. Вбесен от арогантното поведение на Дерипаска, Путин заплаши, че ще го смаже „като хлебарка”. И предупреди бизнеса, че е длъжен да покаже социално отговорно поведение в условията на икономическа криза, растящо гражданско недоволство и системни работнически протести.
Брет Стивънс предлага интригуваща интерпретация на персоналния двубой между безспорния политически лидер на Русия и доскоро най-влиятелния олигарх в цяла Евразия. Авторът се позовава на приказката за пираните и златната рибка, в която се разказва как в аквариум пуснали пирани /хищниците веднага изяли златната рибка/; после експериментално спрели храната за пираните и

те почнали да се самоизтребват, докато останала една

Победителят не получил храна като награда и бил обречен да умре от глад. Поуката е ясна и може би ще отрази достоверно неизбежната кончина на първото поколение руски олигарси, излезли на авансцената след разпадането на СССР. Но проблемът не е само в личностния сблъсък, а в системата, която прави възможна и трудно изкоренима диктатурата на олигархо-корпоративните елити. По-конкретно:
- преразпределителните коалиции, превърнали наследените държавни ресурси от времето на комунизма във фамилни и корпоративни богатства /няма как иначе довчерашни младежи за 10-15 години да натрупат по 40-50 милиарда долара личен капитал/;
- трансформацията на новобогаташите: от финансови магнати в

преки участници в публичната и задкулисната власт

/преди три години в скандално интервю Дерипаска заяви, че след време всички фабрики и целият транспорт на Украйна ще принадлежат на неговата финансова империя. После призна, че фигури като него дърпат конците на властта в Русия, Украйна, Грузия и другаде/;
- парализирането на правосъдната система и органите на вътрешната сигурност. Как? Чрез пряко превземане - от верни и платени хора на финансовите магнати;
- пасивността на международната общност и ЕС. Борбата срещу религиозно инспирирания тероризъм поглъща повече ресурси, отколкото възпирането на посткомунистическата криминализация на икономиката /въпреки че тя е не по-малко опасна за световната сигурност/.
Епизодът от Пикайлово разкрива интересен парадокс. Спорът е за заплати, т.е. протестите на работещите имат социален характер. Но на сцената не се появяват профсъюзите, за да искат справедливост. Застъпник на работническите права е титулярът на правителството Владимир Путин. Тази размяна на ролите има обяснение - в споменатото интервю, публикувано в бюлетина „Евразия” през март 2006 г., Дерипаска открито заплаши всеки синдикалист, който се осмели

да вдигне ръка срещу новите икономически крале

че го чака трагичен край. Реакция нямаш - -нито от държавата, нито от международните институции.
Призивът на Путин към бизнеса да бъде социално отговорен няма как да бъде изпълнен от сегашното поколение новобогаташи. Те се появиха не за да демонстрират модерни корпоративни прийоми, а да убедят наивната публика, че посткомунистическият капитализъм предлага неограничени възможности. Зависи кой как се пласира в надпреварата. И какви качества демонстрира в икономическата игра без правила, наречена новоизгряващи пазари.
Кои качества се котират най-високо на свободния пазар, дефиниран от Дерипаска по следния красноречив начин:” Ние имаме много либерална икономика. Може да правим каквото искаме!” В челото на класацията са качества като: безгранична алчност /присъща на финансовите акули/; демонстрация на всесилие, породено от светкавично натрупаното богатство;

вяра в персоналната недосегаемост, гарантирана чрез контрол

върху властовите институции.
В двубоя с предизвестен изход между Путин и Дерипаска се крие поука и за българите. Посткомунистическо общество у нас е също олигархично. Само че мащабите на богатствата и размахът на властелините в завоюването на ново икономическо пространство видимо отстъпват на руските прототипи. За гражданите обаче е все едно дали ще ги държи в подчинение крупногабаритен или миниатюрен олигарх. Масовото недоволство от социалното неравенство и липсата на елементарна солидарност в България не са по-слаби от тези в Русия. И тук, както в Пикайлово, профсъюзите се спотайват, стреснати от мощта на противника. Няма го обаче българския еквивалент на Путин - да удари по масата пред който и да е доморасъл олигарх и да раздаде възмездие: тук и сега!
Гледам снимките от епизода с хлебарката и от коленопреклонната стойка на Дерипаска пред премиера Путин

подразбирам, че ще плати на работниците немедлено.

Руската преса съобщи, че този „социално отговорен” акт се е случил още на следващия ден. Което е дребен жест от страна на Олег Дерипаска, независимо че личното му богатство се срина от рекордните 40 до международно пренебрежимите 4 милиарда долара.
Примерът с хлебарката и възстановената социална справедливост е заразителен. Стига да се намерят последователи и в България, Сърбия, Молдова, Румъния, Украйна и други източноевропейски страни, в които трайно се е настанил олигархичният модел на управление. Необходимо ли е обаче всяка страна да измине пътя към путинизация на управлението, за да се демократизира от върха на властовата пирамида към нейната основа? Това е съдбоносен въпрос и за ЕС, чиито интереси и граници се разширяват на Изток...