Татяна Буруджиева, политолог

Има сигнали за „затопляне“ на отношенията вдясно, но основната идея си остава десните партии да се конкурират за гласовете на избирателите и едва след това да решават как ще се осъществи реално самото обединение. Очаквано беше и друго - да не се постигне максимален синхрон при подреждането на мажоритарните листи, защото не беше коректно от страна на Синята коалиция да налага тезата, че само те имат експерти. Мисля си, че този тип позиция не допринася за самите преговори.
Що се отнася до малките десни партии – за ВМРО беше разбираемо, че ще се яви самостоятелно, защото не им отиват преговори, които приличат на сделка. Самата партия има своите твърди поддръжници и ако „войводите“ наистина върнат чистото си лице от първите години на възстановяването си, само така ще намерят своя електорат.
Крайно време беше да се обединят и земеделците, защото за тях има реални избиратели, които биха могли да ги разпознаят като свои и да гласуват за тях, но въпросът е те самите дали ще се стремят да представляват тази социална група, която би ги подкрепила, или ще продължат да се боричкат помежду си.
Що се отнася до процесите вляво – мисля, че БСП направи един много добър ход по начина, по който подреди партийната си листа и номинира мажоритарните си кандидати. Листата, която те представиха, е един баланс от ярки фигури, което показва, че социалистите ще играят на сигурно. В същото време те са направили всичко необходимо максимално да се разтвори партийният вот, с което целят да привлекат всеки ляв избирател, дори и непостоянния.
При мажоритарния вот българинът ще има желанието да подходи мажоритарно – т.е. ще избира личности, а не партийни номинации.
За кампанията преди самите национални избори ме притеснява това, че големият дебат ще бъде около Европа, докладите и фондовете, а всъщност българинът очаква да чуе какво ще се случи с него и до къде кризата ще го удари по джоба.