Николай Стойнев, зам.-председател на ГЕРБ в Столичния общински съвет

Научих от медиите, че има второ критично писмо от Брюксел заради проектозакона за управление на отпадъците в София. Но и първото писмо от Европейската комисия, макар и с доста дипломатичен тон, пределно ясно обясняваше, че този закон застрашава цялата програма за управление на отпадъците.
От свои колеги чувам, че от управляващата коалиция вече се колебаят дали да приемат този закон. Ние вече ясно казахме, че ако това стане факт, целта е просто да се усвоят публични средства. И то по-най-грубия начин, в края на мандата, в последния ден на парламента. Искрено се надявам, че всички мислещи хора, включително и медиите, ще продължат да оказват натиск срещу подобни решения, които се взимат в последния момент, което навява мисълта, че те са само материално ориентирани.

Рисковете

Нека бъдем конкретни: ако подобен закон бъде приет, той сериозно ще застраши чистенето в София, защото фирмите, които в момента извършват тази дейност, няма да имат никаква сигурност, няма да знаят какво ще се случи. Не би било ясно и какво ще се случи с депонирането на отпадъците. В момента има издадено комплексно разрешително за депониране на 600 000 отпадъци в Суходол, което е достатъчен обем да приема битовата смет на града, докато се пусне в експлоатация инсталацията за преработка на отпадъци. Проектозаконът за управление на отпадъците в София обаче предвижда депото в Суходол да бъде затворено на 1 януари 2010 г., без столицата да разполага нито с ново депо, нито със завод за преработка на боклука. Третият проблем, който би могъл да създаде този закон, е свързан именно с изграждането на завода за отпадъците. Защото национализирането на тази дейност ще ни попречи да получаваме средства по оперативна програма „Околна среда“. При тази ситуация Столична община няма как да бъде финансирана от Европейския съюз, а няма да може да разчита и на собствени средства. От къде София да намери пари, след като същият проектозакон взима такса смет, която е единственият приходоизточник, от който се финансират дейностите по управление на отпадъците.
Един такъв закон ще генерира единствено проблеми и аз не виждам нищо положително в него. Неслучайно ние сезирахме и Конституционния съд.

Не изпълняваме ангажиментите си пред ЕС

Този проектозакон би могъл да доведе и до санкции от Европейския съюз, защото ние не изпълняваме ангажиментите, които сме поели пред нашите партньори. С подписването на договора за присъединяване сме се подписали и под точката за национално управление на отпадъците, където ясно е фиксирано, че след 16 юли трябва да бъдат затворени всички депа, които не отговарят на европейските изисквания. Само ще припомня, че в цялата страна на изискванията отговарят около 27 депа. Предвидени са 23 депа, но те не са изградени, и чисто физически няма как да бъдат изградени до 16 юли. Ние не можем по никакъв начин да изпълним този ангажимент. Това означава, че ще трябва да плащаме санкции за всеки просрочен ден. Вестник „Класа“ също е писал за транспортирането на отпадъци от една община в друга, което от своя страна ще натовари допълнително такса смет в цялата страна и води до много неуредени взаимоотношения между самите общини. Вече се поражда напрежение и между общините, които имат отговарящи на европейските изисквания депа за отпадъци, и тези, които още нямат такива. Горчивата истина е, че страната ни е застрашена от директна наказателна клауза заради всичко това.
В момента в управлението на отпадъците цари пълен хаос, а в такъв хаос е най-удобно да се присвояват публични средства.
Като общински съветници вчера бяхме поканени на парламентарната комисия по екология, която трябваше да обсъжда Закона за управление на отпадъците в София. Уведомиха ни, че тя се отлага, без обаче да ни информират за причините. Искрено се надявам законът да не мине на второ четене заради липсата на технологично време. Писмата от Европейската комисия, както и големият обществен интерес и медиен шум вероятно повлияха на решението да се отложи гласуването на закона. Все пак до последно имам едно наум и няма да се зарадвам, докато не отмине и теоретичната възможност законът да бъде приет.