The Independent

Френска конспирация? В Лондон се шушука, а отзвукът е почти наполеоновски. Конспирацията, ако изобщо е такава, включва две директиви на Европейския съюз, които си прокарват път през бюрократичните процедури на ЕС със силната подкрепа на Елисейския дворец. Един ден те може да кажат последната дума за преместването на рентабилните британски хедж фондове от Мейфеър в някой подобаващо елегантен квартал на Париж.

Грандиозна награда

Възможно ли е президентът Никола Саркози да използва войнственото си красноречие срещу англо-саксонския пазарен капитализъм като прикритие на една конспирация за осигуряване на грандиозна награда за своята столица? Може ли основите на всеобхватния предишен висш статут на финансовите услуги в Лондонското сити да са разклатени, както твърди британското финансово министерство?
Както се казва във всички теории на конспирацията, първото е безобидно наречената „Директива на Европейския парламент и на Съвета за управителите на алтернативни инвестиционни фондове и внесените поправки в директивите 2004/39/ЕО и 2009/ЕО“.
Макар да приема необходимостта от контрол, британската хедж фонд индустрия доста очевидно ненавижда и се бои от него в еднаква степен. Разбираемо е, предвид безкомпромисния език на комисията, която уверява, че макар и „хедж фондовете да не са причината за кризата, последните събития поставиха значителен фокус върху сектора... Например хедж фондовете допринесоха за инфлацията на цените на активите и бързия ръст на пазарите за структуриран кредит. Внезапното отпускане на големи позиции заемни средства в отговор на затегнатите кредитни условия и исканията на инвеститорите за обратно изкупуване оказаха проциклично влияние върху западащите пазари.“
За да обуздае дейностите им, комисията предлага три мерки, които удрят самото ядро на бизнес модела на хедж фондовете. Досега те работеха по сравнително прост начин при такива сложни операции – парите се държат в офшорни зони и данъчни убежища като Каймановите острови. Мениджърите им не живеят и работят там, а обикновено в Лондон и в Ню Йорк, където националните регулатори ги държат под обиграното си око. Директивата предлага само онези територии, които подлежат на регулаторен режим, одобрен от ЕС, да могат да осигуряват фондове, които да се управляват в рамките на ЕС. Дори ако отговарят на това невероятно условие, се налага тригодишно забавяне, докато ЕС реши дали тези условия са били изпълнени. Малцина са мениджърите на хедж фондове, които биха искали да се мотаят толкова дълго наоколо, когато в същото време може да свършат някаква полезна работа в Ню Йорк или в Хонконг. Правилото за трите години звучи толкова прекалено, че ни е трудно да повярваме в оцеляването му по време на предстоящите дълги дискусии. Голяма част от европейското законодателство в крайна сметка се превръща в бледо копие на първоначалния си замисъл.
Друг проблем е обемът на заемните средства. ЕС иска да може да въвежда ограничения за заемните средства на хедж фондовете. Индустрията и председателят на британската Служба за финансови услуги (FSA) лорд Търнър са подготвени да живеят с мисълта, че ще бъдат контролирани. Всъщност писмото на Евродирекцията се приближава до тези очаквания, макар че тонът е войнствен – ограниченията се прилагат „само там, където се налага“.
Страховете на Лондон са, че ако европейската директива принуди хедж фондовете да реализират по-голяма част от бизнеса си в овшорните зони, те може да изберат да се преместят в Париж, и то не само заради изключителните му ресторанти. Париж вече е домакин на няколко фонда и дом на Комитета на европейските регулаторни органи по ценни книжа (CESR), а ще подслони и по-могъщия му наследник - Службата за европейски ценни книжа (European Securities Authority). Ако въведе и някои данъчни облекчения, Саркози може да привлече хедж фондовете във Франция. Но може и да не успее...
Както във всички теории на конспирацията, най-големите страхове относно Брюксел (подкрепяни от Берлин и Париж) звучат прекалено. Да вземем например идеята за два нови, надхвърлящи рамките на националните интереси регулатора, одобрени по време на срещата на финансовите министри от ЕС.
Заместник-министърът на финансите лорд Майнърс написа, че може никога да не се намери място за Великобритания в новия Европейски съвет за управление на системния риск (ESRC), дори ако Обединеното кралство приветства идеята за система за ранно предупреждение за сериозни рискове за финансовата стабилност. От финансовото министерство заявиха, че тази роля е запазена за президента на Европейската централна банка, в която Великобритания няма представител, защото е извън еврозоната.
Въпреки всичко предложението на ЕС, дошло вероятно в резултат от лобирането на Великобритания, всъщност заявява, че мястото може да бъде дадено на „управител, избран от членовете на ESRC“, а банкерите от централните банки на 27-те страни - членки на ЕС, ще бъдат в ESRC, включително управителя на Bank of England Марвин Кинг. Споменът за провала на Northern Rock дълги години ще държи далеч от председателското място който и да е британец, но възможността е отворена. И докато директивата предлага на ESRC роля в „макропруденциалните сили“ - регулацията на банковата система и кредитния цикъл за целите на макроикономическата стабилност, няма начин ESRC да замени например капиталовите изисквания.

Истината зад евроконспирациите

Ходът на битката изглежда ясен. Но има съвсем малко сили за новите институции. Те ще прекарат времето си в търсене на насоки, изготвяне на препоръки и придумване на страните членки да съгласуват правилата си, да изравнят условията за всички и да предотвратят регулаторния арбитраж.
Истината зад тези евроконспирации е обичайната – всичко зависи повече от политическата воля, отколкото от законите. Една голяма личност, някой като Жак Делор или Жан-Клод Трише, да речем, може скоро да се превърне в могъщ единствен регулатор по неписан закон. Но ако, което е и по-вероятно, регулаторната роля се поеме от някоя по-неспособна личност, почти нищо няма да се промени на практика. По-добре мениджърите на фондове от Мейфеър все още да не викат хамалите, а Сарко да не отваря шампанското.