Reuters

Глобалното затопляне бързо изплува над купчината кризи, с които се сблъсква Китай. Страната преследва непоколебимо икономическия ръст, докато се бори с международния натиск да съкрати емисиите си от парникови газове. Според учените третата световна икономика е най-големият замърсител с парникови газове, а емисиите от основния парников газ - въглеродния диоксид, вероятно ще продължат да се увеличават.
Тази седмица лицето на американската климатична политика Тод Стърн е в Пекин на поредната от серия визити на официални представители, целящи да постигнат споразумение с Китай по въпроса за ограничаване на емисиите.
Сделката с Пекин обаче няма да е лесна, а остава само половин година до срещата в Копенхаген за договаряне на ново споразумение, наследник на Протокола от Киото, чиято първа фаза приключва през 2012 г.

Разгорещена дискусия

Представителят на китайския Национален координационен комитет за климатичните промени Гао Гуаншън коментира, че ако дискусията заобиколи основни принципи, ще стане още по-разгорещена. „Аз лично се надявам, че в Копенхаген ще бъде постигнато споразумение, включващо определени цели за развитите страни и конкретни действия за развиващите се държави - заяви Гао в скорошно интервю.- Но ако съдим по ситуацията в различните страни към момента, ще е трудно да се постигне споразумение, което да задоволи всички.“
Заплахата от глобалното затопляне и натискът за споразумение в Копенхаген карат Пекин да проучва начините за съгласуване на икономическото си развитие с минимизиране на емисиите парникови газове. Китайските учени търсят път към икономика с ниски въглеродни емисии и идеите им вероятно ще са част от стратегия, която Китай ще може да предложи като принос в борбата с глобалното затопляне. Те обаче са все още в процес на разработване и ще минат години, преди да бъдат въведени. Това значи, че ще минат десетилетия, преди Китай да започне да намалява емисиите.
Несигурността около намеренията на Пекин за конкретните мерки по контрол на емисиите и искания към богатите държави ще направят преговорите доста оживени и ще ги поставят извън властта на Вашингтон и останалите велики сили. „Постигането на споразумение в Копенхаген би трябвало да е относително лесно, тъй като никой не желае провал. Ефективното споразумение обаче ще е много по-труден резултат“, поясни Чжан Хайбин от Университета в Пекин.

Преход към ниски емисии

Цифрите са плашещи – въглеродните емисии на Китай надминават тези на САЩ. Според учените увеличаващите се парникови газове от индустрията, транспорта и селското стопанство опасно презатоплят атмосферата, задържайки повече слънчева радиация. А по-бедните държави като Китай може да са застрашени и от суши, наводнения и бури.
Пекин обаче е уверен, че не трябва да бъде отклоняван от пътя към икономически растеж и подобно на останалите развиващи се страни не бива да приема таван на емисиите от парникови газове. А дори оптимистите очакват те да продължават да се увеличават до около 2030 г. Дотогава годишните емисии на въглероден диоксид от Китай може да достигнат 8-10 млрд. тона годишно, освен ако не се предприемат строги мерки. Това са думи на Хъ Цзянкун от университета „Цинхуа“ в Пекин, който съветва китайското правителство по политиката за емисиите.
През 2007 г. китайските емисии на въглероден диоксид от фосилни горива са се увеличили до около 6,6 млрд. метрични тона според изчисленията на САЩ. Китай иска до 2020 г. богатите нации да намалят емисиите си с поне 40% под нивата от 1990 г., далеч повече от предлаганото, и да дават един процент от ръста на БВП, за да помогнат на бедните нации да се борят с глобалното затопляне.
„В края на краищата ще трябва да има компромиси в Копенхаген. Не бива да допускаме тези преговори да се провалят - казва проф. Хъ.- Провалът ще е пагубен и никой няма да избегне последиците.“

Установяване на дневен ред

Китай търси начин да поеме част от инициативата по политиката за климатичните промени, като създаде собствена стратегия за постигане на по-ниски емисии парникови газове и възможни сериозни редукции.
Следващият 5-годишен план за развитие на страната, който започва от 2011 г., ще се фокусира върху създаването на „нисковъглеродна икономика“ чрез намаляване употребата на каменни въглища и насърчаване на чистата енергия, заяви Ван И, експерт по климатични промени към Китайската академия на науките. „В миналото Китай се противопостави на диктата върху държавната си политика, като реагира на исканията на Запада“, казва Ван, който е автор на научен труд от 415 страници, чертаещ основни щрихи на една нисковъглеродна икономика. И добавя: „Сега вместо другите да ни критикуват, ние питаме: „Защо да не поемем инициативата, като предложим собствени цели?“
Тези предложения съдържат целите на Китай за намаляване на количествата енергия, изразходвана за една икономическа единица, с 20% между 2006 г. и края на 2010 г., както и за рязко увеличаване употребата на вятърна, слънчева и хидроенергия.
„Трябва да включим проблема с климатичните промени и намаляването на интензитета на емисиите въглероден диоксид в плана за националната икономика и социалното развитие.“ Това гласи обобщението от срещата в петък по въпросите на енергията и климатичните промени под председателството на премиера Вън Цзябао според сайта на правителството.
Китай може да предложи да намали наполовина въглеродните си емисии до 2020 г. спрямо нивата от 2005 г., ако получи съответното финансиране и технологично съдействие от страна на богатите държави, заяви Ван.
Пекин обаче едва ли ще склони да включи много от местните си инициативи в международен договор. И едва ли ще даде обещания за нивата на емисиите, твърдят експерти.
Китай подчертава, че глобалното затопляне е било причинено от исторически високите емисии на богатите държави и се страхува да подписва международни споразумения, които може да се окаже в невъзможност да изпълнява, коментира Ван.