Преди доста време, в края на Студената война, заявих на останалите държавни лидери: „Светът е на прага на велики събития и новите изпитания ще принудят всички ни да се променим.“ Реакцията на повечето бе учтиво, но скептично мълчание.
През последните години, докато обикалях САЩ и изнасях лекции пред университетска и бизнес аудитория, често пъти заявявах, че американците също трябва да преминат през промяна – тази на собствената им перестройка. Реакцията бе съвсем различна. Зали, пълни с хиляди слушатели, отвръщаха с аплодисменти.
Нашата перестройка отразяваше необходимостта от реформи в Съветския съюз и нямаше за цел да демонстрира капитулация пред американския модел. Днес нуждата от мащабно преустройство в САЩ и в целия свят е по-очевидна от всякога.

Неотложна потребност

Вярно е, че потребността от промяна в Съветския съюз в средата на 80-те години бе неотложна. Страната бе задушена от липсата на свобода, а хората и най-вече образованата класа искаха да разхлабят хватката на една система, изградена по времето на Сталин. Милиони заявиха: „Не можем да живеем повече така.“
Западът обаче разтълкува разпадането на Съветския съюз като пълна победа, която доказва, че самият той няма нужда от реформа. Лидерите от другата страна на Желязната завеса бяха убедени, че са начело на правилната система и на добре функциониращ, почти идеален икономически модел. Учените смятаха, че историята е достигнала своя край. Вашингтонският консенсус, доктрината на свободните пазари, дерегулацията и балансираните бюджети на всяка цена бяха наложени насилствено на останалия свят.
После обаче дойде икономическата криза от 2008-а и 2009 г. и стана ясно, че новият западен модел е илюзия, облагодетелстваща предимно наистина богатите. Статистиката показва, че бедните и средната класа са имали малка или дори никаква полза от икономическия растеж през последните десетилетия.
Настоящата глобална криза показва, че лидерите на водещите световни сили и най-вече САЩ са пропуснали признаците, подсказващи необходимостта от промяна. Резултатът е не само финансова и икономическа криза, но и политическа.
Моделът, който се оформи през последните десетилетия на ХХ век, се оказа невъзможен за поддържане. Той се основаваше на стремежа към суперпечалби и свръхпотребление, върху необузданата експлоатация на ресурси и липсата на социална и екологична отговорност.
Ако всички решения и мерки, които се предлагат сега, се свеждат до обикновено преименуване на старата система, сме обречени да се сблъскаме с нов и вероятно още по-голям катаклизъм в бъдеще. Сегашният модел не се нуждае от корекция, а от подмяна. Нямам готови рецепти, но съм убеден, че ще бъде създаден нов модел, който ще придава особено значение на обществените нужди и блага като по-чиста околна среда, добре функционираща инфраструктура и обществен транспорт, стабилна образователна и здравна система и достъпни като цена жилища.

Точният баланс

Подобни елементи вече съществуват в някои страни. Държави, като Малайзия и Бразилия, отхвърлиха наставленията на Международния валутен фонд и постигнаха впечатляващо темпо на икономически растеж. Китай и Индия измъкнаха от бедността стотици милиони хора. С мобилизиране на държавните си ресурси Франция изгради система от високоскоростни железопътни линии, а Канада осигури на гражданите си безплатно здравеопазване. Сред новите демокрации Словения и Словакия успяха да смекчат социалните последици от пазарните реформи.
Време е да се открие точният баланс между държавата и пазара, да се интегрират социалните и екологичните фактори и да се демилитаризира икономиката.
Вашингтон ще трябва да играе специална роля в тази нова перестройка. Не само защото страната разполага с огромна икономическа, политическа и военна власт в днешния свят, но и защото бе водещият архитект на сегашния глобален икономически модел, а елитът й – основният облагодетелстван от него. Моделът обаче се пропуква и рано или късно ще бъде заменен. Процесът ще е сложен и болезнен за всички, включително за САЩ.