Проф. Иван Илчев, ректор на СУ „Св. Климент Охридски“

Факт е, че тази година зрелостниците отбелязаха по-лоши резултати на матурите в сравнение с 2008 г., но може би тези по-ниски оценки са и по-обективни. Всички знаем, че първата година се търсиха начини повече хора да минат зрелостните изпити и да се напишат максимално добри оценки, за да се убедят българите, че има смисъл от зрелостни изпити.
Нивото на завършващите средно образование отдавна не е добро, но аз много се съмнявам, че ако бяха въведени матури преди 20 години, сега то щеше да е по-високо. Просто досега не са правени национални изпити. Сега, когато се прилагат националните критерии, нещата в образователната система личат много ясно. Не мога да направя обобщение за всички студенти, но това, което може да се каже като общо впечатление, е, че поради развитието на визуалната култура и компютрите през последните 15 години по-голяма част от учениците пишат все по-зле. Те нямат съответните умения, защото четат по-малко. Не е маловажен и фактът, че в чата се общува по-друг начин. Трябва да се намери начин това положение да се промени.

Зрелостните изпити не може да заменят кандидатстудентските

И ако матурите станат по-обективни, теоретично би могло с тях да се приема в университетите. Това ще разберем, като съпоставим резултатите на хората, които са влезли с матура с резултатите, които получават по време на следването си. В крайна сметка задачата на университета е да обучава студентите през първата и втората година и да прецени доколко даденият студент в действителност може да получи висше образование или просто е сбъркал в избора си и трябва да се преориентира. Мога да кажа със сигурност, че матурата никога няма да замени напълно кандидатстудентските изпити, защото си има определени изисквания за различните специалности.

Лошо ниво на знания

В плюсовете на матурата е фактът, че това е единственият начин за изработването на общонационален критерий. Сега нивото на знания става все по-ниско, защото за съжаление се наблюдава едно раздалечаване между средното училище и университета. Младежите имат лошо ниво на знанията още от училище и с тях те отиват в университета. Там нивото също не е отлично, но успява да запази високите си изисквания. За съжаление висшето образование има проблеми не само в България, те са световни. Има неразбиране от страна на бизнеса какво е това висше образование. Хората от бизнеса искат младите кадри да са подготвени като някакви пионки, които бързо да могат да бъдат използвани. Но не е това задачата на университетите. Те трябва да дават фундаментални знания, които след това да дадат възможност на студента в рамките на няколко месеца да бъде подготвен да върши някаква работа. Висшето образование трябва да създава предимно завършени хора, които могат да станат професионалисти.

Практическо обучение

Друг много разискван въпрос е до каква степен университетите предлагат практическото обучение. За да бъда по-ясен ще кажа какво е определението за университет според закона - това е всяко висше училище, в което се изучават най-малко три от четирите основни научни направления. Ако изходим от тази дефиниция, малко университети ще останат в България. За Софийският университет например най-големият работодател е държавата, за други е различно. Едни са изискванията за Техническия и Медицинския университет, които подготвят кадри за практиката и други са за Софийския университет. Не могат да се правят генерални обобщения, че университетите не предлагали достатъчно практическо обучение.
Сериозен е и проблемът с инвестициите във висшето образование. Това, което е необходимо, е не да се инвестира на калпак, а съобразно рейтинга на университетите. Висшите училища, които подготвят по-добри специалисти и имат по-качествена апаратура, с която да се извършват изследвания на високо ниво, трябва да получават по-голямо финансиране. У нас обаче получаването на пари е абсолютно усреднено. На един колеж, който готви специалист по туризъм и на Софийския университет или УНСС например, където също се готвят такива специалисти, се дават едни и същи пари. Това беше един от въпросите, които обсъдихме на съвета на ректорите преди седмица. Не може да се отрече също, че финансирането е недостатъчно. Студентите получават по-ниска издръжка, отколкото ученик в средното училище, което е смешно.