Доц. Чавдар Николов Ситуацията със силно зачестилата ракийка със салатка в националния ни начин на живот не e нито необяснима, нито особено за подценяване. Една сутрин в пощенската си кутия намерих сметка от „Софийска вода” за гаража си. В нея се твърдеше, че в последно време съм се заселил там. Бяха ми начислили по четири кубика консумация месечно. Извиках проверка, която видя, че водомерът показва само нули, след което все пак получих сметка за още четири кубика отгоре. По телефона изслушах обяснението, че поради неползване партидата ми е ликвидирана. Но ако реша някога на същото място да си измия ръцете, би трябвало да си разкрия водопоста наново, за което следва да се обърна към съответния център. На този етап превантивно антистресово му ударих една малка водка. Даже повторих. Начаса обаче се обади приятел от провинцията, за да ме осведоми как Е.ON претендирал, че от две години не са плащани сметките за електричество на жилището, наследено от майка ми. Позвъних с жалък опит да информирам електроразпределителите, че покривам поне от десет години въпросните сметки от разплащателен влог. Но енергото пък напоследък междувременно си било сменило компютърната програма и в нея пишело „в брой”. Така че виновен безспорно съм бил аз, защото не съм контролирал както трябвало по устав плащането и неплащането на суми от влога ми. Впрочем, последното не е докрай вярно, защото при поставянето на нови електромери бяха объркали нашия с този на съседите. Тогава пропътувах деветстотин километра, за да уредя въпроса. След което нещо прихващаха, нещо приспадаха, а какво точно – не беше ми дадено да знам. Сега пък щяли да ми изключат тока, ако своевременно и т.н., и т. н. ... Заради което ударих четири малки и една голяма ракия. А за по-нататък споменът ми се губи. Топлосчетоводителят „Нелбо инженеринг“ от своя страна ме сюрпризира със сметка от 200 лв. за парно в гарсониера, вместо обичайните 60-80. Не съм бил осигурил необходимия ежемесечен достъп за засичане на топломерите в съответно посочения ден и час. Така предявената фактура, макар документ с невярно съдържание, подсъден дори по българското законодателство, бил съответствал на някаква си Вальо- Топлова наредба. Не знам с какво се беше занимавала през лятото, но на всичкото отгоре точно през октомври топлофикацията реши да прави сериозен ремонт и за повече от седмица ме остави без топла вода и без парно. Съгласете се, че във въпросната ситуация нормален човек не би седял задълго трезвен. Нещо повече – за целите на вътрешното сгряване се налагаше употребата на разнообразни високоалкохолни напитки да стане редовна. А след това ми протече водомерът за топлата вода, заради което търсих и открих майстор да го смени. Повиках ги пак ония от „Софийска вода” за пломбиране, те, слава Богу, поне пломбираха. Но ми съставиха предписание за другия водомер, който не бил проверяван в лаборатория повече от пет години. Трябвало или да го занеса някъде, или да викам за целта фирма и прочие. На въпроса ми, защо аджеба водоснабдителите не ги изкупят водомерите, за да си се грижат за тях, както им се харесва, не получих удовлетворителен отговор. Една пресушена бутилка коняк ми помогна да намеря отговора в себе си, както и да забравя, макар само до следващия ден. Тогава обаче за лош късмет си включих радиото в колата и чух как някакъв кретен в пряк ефир се възмущаваше какво толкова продължаваме да се интересуваме от съдбата на българските медици след осемте години, прекарани от тях по либийски затвори. Карах в посока КАТ с надежда да си платя акта за неправилно паркиране, който, честно казано, преди време бе повод за отделна съдържателно-алокохолна история. Но след висенето с номерче на опашка повече от естествено се оказа, че актът още не е дошъл от провинцията, защото пътувал. Тогава точно на момента по джиесема ме намериха и ми съобщиха, че Висшата атестационна комисия присъдила посмъртно званието професор на мой колега и приятел. Откриващата се пред самия мен непосредствена и ясна перспектива се отрази подобаващо на самочувствието ми. Още повече че малко преди това бях получил по имейла рецензия от един, дето дори не може правилно да препише елементарна формула. Той именно ме упрекваше, че не съм разработил и предложил макроикономически модел на българския преход. Вечерта, начевайки бутилката концентрат, чух онези двамката сакрално да си шепнат за „седенката” и размотаването. А премиерът, който по собствено признание има проблеми с числата, при това може би значително по-сериозни, отколкото самият той подозира, реши отново да издемонстрира няколкото стандартно заучени фрази по макроикономика и финанси. Заради което замерих телевизора. Не го уцелих, но неясно защо електрическата крушка „Филипс”, купена преди седмица, без дори да примигне, взе, че угасна. Лампите на „Светлина” не го правеха чак толкова често, но какво от това? Важното е, че е осъществена приватизация и е изградената конкурентна среда в съответния пазарен сегмент. Затова пък седенето на тъмно ме освободи от необходимостта съвестно да броя изпитото посредством чаши. За по-прегледно и осезаемо преминах към цели бутилки ... Всичкото дотук почива, както се казва, на абсолютно обективна основа и съвпаденията с действителни лица и събития не се явяват случайни, а преднамерено търсени. С едно изключение – авторът, за щастие (или за нещастие), не употребява твърд алкохол.