New York Times

Беше приветствана като печеливша сделка за всички – начин отделните щати и градове да спечелят малко пари наред с финансистите от Уолстрийт.
Но сега приватизацията – продажбата на държавни летища, мостове, пътища и други подобни на частни инвеститори – като че ли не е този бум, който се очакваше. Сделките се провалят. Жизнерадостните надежди за бързи печалби се изпаряват. И онова, което се посрещна като нова вълна във финансите, понастоящем не прилича дори на ромон.
Какво се случи? Финансовата криза - като за начало. Лесните пари, на които Уолстрийт разчиташе за финансирането на покупките си, изчезнаха яко дим. След това администрацията на Обама, без да иска, обезкуражи интереса с пакета си за стимулиране на икономиката на стойност $787 млрд. - неочаквана печалба, която местните правителства сега се надпреварват да похарчат. Банкерите признават, че малко са надминали себе си. Когато времената бяха добри, инвестиционните банки и частните инвестиционни фондове набираха милиарди долари с надеждата да купят инфраструктура. Но много щати и местни правителства не пожелаха да продадат заради пари, политика или и двете заедно.
Някои сделки се оказаха по-малко рентабилни, отколкото тези евентуални продавачи се бяха надявали. Длъжностни лица от правителството също започнаха да се съмняват, че данъкоплатците ще спечелят, ако инфраструктурата премине в частни ръце. След като Чикаго продаде паркинговата си система на частен оператор, например, шофьорите трябваше да дават по цели 28 монети от по 25 цента, за да паркират два часа.
„Ще претърпим няколко промени“, заяви Фред Полок, вицепрезидент на частния инвестиционен фонд Morgan Stanley Infrastructure. „Но знаем какво няма да претърпим – огромна вълна от проекти.“
Някои големи имена все още искат да влязат в този бизнес, сред които Citigroup, Goldman Sachs, Morgan Stanley и Kohlberg Kravis Roberts. Тези инвеститори са натрупали около $180 млрд. за глобални инфраструктурни проекти. Големи фондове са били основани и в Австралия, Великобритания и Бахрейн, където подобни обществени партньорства са по-често срещани. Над 20 щата са гласували закон през последните години, който позволява някаква форма на инвестиции в частния сектор. Тя би спомогнала за попълване на бюджетните празнини и за ремонта на пътища, мостове и дори летища.

Отказано финансиране

Но сега сделките се разпадат. През април дългоочакваният план за приватизиране на Midway Airport в Чикаго на стойност $2,5 млрд. се провали, след като група инвеститори не успя да получи дългово финансиране. Сделката, по която се работи от четири години, трябваше да е първата в проекта на Federal Aviation Administration, позволяващ на пет основни летища да преминат в частни ръце.
Midway беше последната пречка. Най-голямата беше, когато миналата есен пропадна най-грандиозната сделка, предлагана някога — договор за наемане на стойност $12,8 млрд. на магистралата Pennsylvania Turnpike от инвеститорска група, оглавявана от Citigroup и една испанска инвестиционна фирма. Анализът на това провалило се усилие показа, че съветниците по приватизацията в голяма степен са подценили политическата опозиция, която сделката би предизвикала в законодателството на Пенсилвания.
Плановете от миналия месец за приватизацията на Alligator Alley - дългата 126 км магистрала на Флорида, която свързва Форт Лодердейл с Нейпълс, пропаднаха, когато не се появиха никакви оферти. Този неуспех накара политиците в Мисисипи да отхвърлят схемата за наддаване по един нов платен път, дълъг 20 км.
След това идва приватизацията на стойност $1,2 млрд. на 36 000 монетни автомата в паркинги в Чикаго. По време на петте месеца, откакто сделката влезе в сила, широко разпространените оплаквания от лошо обслужване и покачващи се цени за паркинг създадоха ожесточени политически критики към градския съвет на Чикаго. Общественото недоволство беше толкова силно, че в сряда съветът одобри забавянето на гласуването за бъдещи продажби на активи. Длъжностни лица в Чикаго нарекоха работата на частния оператор Chicago Parking Meters L.L.C. „просто неприемлива“. От своя страна операторът се извини и обяви, че ще отложи повишаването на цените.
Защитниците на продажбите на държавни активи към частни собственици изтъкват като успешни наемането на стойност $1,8 млрд. на пътния надлез Chicago Skyway, дълъг близо 13 км, през 2004 г. и събраните от Индиана $3,8 млрд. от 75-годишното отдаване под наем през 2006 г. на платената й магистрала.
В Индиана парите бяха използвани за 10-годишна инфраструктурна програма за магистрала и губернаторът Мич Даниълс беше преизбран миналата година, подкрепяйки проекта въпреки разлепените стикери, на които пишеше „Запазете пътя, отървете се от Мич“.
Парите от стимулиращия пакет, както и други инфраструктурни средства, обещани от Конгреса, осигуриха временно облекчение за обеднелите общини. Но тази ситуация няма да продължава вечно.

Добър урок

„Те пак имат разходи, а доходите не могат да ги компенсират“, коментира Скот Патисън, главен изпълнителен директор на National Association of State Budget Officers, по отношение на щатите и местните правителства. „Някои щати ще трябва да помислят за продажбата на активи и да решат. Щом излезем от тази криза, според мен, това веднага ще се преразгледа.“
Ако пазарът се съживи, проблемите, попречили за осъществяването на последните сделки, може да бъдат добър урок. В случая с Pennsylvania Turnpike политиците определено са изиграли роля в провала на сделката. Едно проучване на Pew Center в Щатите показва, че обещанията на защитниците на сделката са били по-големи от това, което магистралата ще върне като печалба, а и не са успели да изяснят къде ще отидат парите.
След като стана ясно, че магистралата може да бъде оценена на $26 млрд., когато пристигна печелившата оферта на стойност $12,8 млрд., на законодателите им се стори, че тя изглежда твърде малка. Дори се появиха притеснения, че парите ще се прахосат и че държавата слага ценен актив в чужди ръце, понеже главните купувачи включват испанска компания.
„Просто по никакъв начин не беше достатъчно“, каза Джоузеф Маркосек, законодател и началник на Pennsylvania House Transportation Committee.
Подобни настроения се появяват и във Флорида, където малцина са очаквали Alligator Alley да бъде отдадена под наем.