Красимир Кънев, шеф на Български хелзински комитет

Доверявам се на данните за нивото на корупция у нас, които организацията „Прозрачност без граници“ изнесе в публичното пространство. То ни отрежда първо място в Европа по корумпираност на магистратите.
Аз също мисля, че най-засегната от това негативно явление е съдебната система в България. Резултатите, представени тези дни, са сходни с данните от изследвания през 2006 г. и 2007 г. От тогава до сега недоверието в съдебната система устойчиво се увеличава и корупционният й рейтинг нараства.
В повечето държави като най-корумпирани са посочени партиите и парламентът. България е единствената страна в Европейския съюз, за чиито граждани Темида е най-проядена от подкупи.

Празноти в законодателството

Корупцията обаче трябва да се разбира в по-широк смисъл. Освен даването и взимането на подкупи има и други действия като например назначаване на съдии по причини, свързани с политическа или лична изгода.
За съжаление българското законодателство, което урежда атестацията на съдиите, дава такава възможност. То е много оскъдно откъм нормативна уредба за борба с корупцията и е необходима сериозна промяна, за да може този огромен проблем да бъде решен.
В БХК имаме и други наблюдения. Ние работим с жертви на нарушени човешки права – консултираме ги или пък поемаме дела им, като им осигуряваме адвокати и правна защита пред вътрешните или международните съдилища. По тази линия наблюдаваме и корупцията в затворите. Нейното проявление там е сериозно, съществува и възможността за изграждане на вътрешна система на йерархия на подкупа от страна на затворниците. От тази йерархия винаги страдат по-слабите затворници, но за съжаление и там тази ситуация много трудно може да бъде променена. Работата ни с хора, които вече са попаднали в местата за лишаване от свобода и се борят със системата, показва, че в много от случаите отдаването на подкуп е много често срещано явление. И че съдебните им процеси биха завършили различно, ако те не дадат такъв.
Като цяло проблемът с корупцията у нас е доста трудно решим и според мен той десетилетия напред ще спъва работата на съдебната система. Магистратите по принцип би трябвало да са надпартийни и да стоят встрани от острите проблеми на политическия дебат, на определянето на бюджетите, на разпределението на парите. Поради тази си роля те би трябвало да внушават повече доверие, но, разбира се, това не се случва.
Българите, според мен, не подават жалби срещу тези, които им искат подкупи, не защото такава е народопсихологията ни, а защото не вярват на тези, на които трябва да подадат жалбите. Тук става въпрос за липса на доверие в съдебната власт. Пресен пример е изборът на Веселин Пенгезов, бивш шеф на Софийски военноапелативен съд, за директор на Софийския апелативен съд. Когато бе предложен през април за този пост, срещу него бе подаден сигнал, че е приел огромна сума пари, за да посредничи за решаването на течащо дело в полза на частна фирма през познат граждански съдия. Тогава го помолих да прояви своята чест и достойнство и да не встъпва в длъжност, защото той няма професионален и управленски капацитет, а и репутация му в очите на обществото от гледна точка на неподкупност не е безупречна.

Затворен кръг

За съжаление и полицията не се ползва с голямо доверие у нас, но това е затворен кръг. Много неща могат да се направят, но като начало самата съдебна власт трябва да осъзнае този проблем. Трябва да бъде създадена законова рамка за борба с корупцията, защото сега все още няма такава. Трябва да се създадат и органи за борба с корупцията от работещите в самата съдебна власт. Начинът, по който се формират сега органите на съдебната власт, дава много голяма възможност за силно политическо влияние върху управлението на системата на съда и вероятно, най-често по тази линия се извършва корупцията. Трябва да се измени този модел на формиране на органите на управление на съдебната власт. За съжаление не виждам това като проблем, който може да се реши в близко бъдеще.