ДПА

Някои от водещите източноевропейски политици, чиито репутации са подкопани от икономически или политически кризи, изглежда използват предстоящите избори за Европейски парламент като възможност да спасят кариерата си.
Латвийският бивш министър-председател Иварс Годманис, който подаде оставка през февруари след размирици заради състоянието на икономиката, сега се е устремил към спокойно кресло в Страсбург и Брюксел. Сандра Калниете, бившият еврокомисар на страната и понастоящем член на парламента, също изморена от турбулентната вътрешна политика и влошеното икономическо състояние на Латвия, се бори за място в парламента. Списъкът продължава. Ивари Падар обяви своята кандидатура за Европейския парламент, преди дори да му изтече мандатът като финансов министър.

Уморени от вътрешната политика

В същото време бившият румънски премиер Теодор Столожан, който миналия декември отклони възможността да стане отново министър-председател, сега търси да поднови мандата си в Европейския парламент. Той бе разкритикуван, че се страхува да управлява, когато икономиката е в криза.
"Първо, на тях им дойде до гуша от вътрешна политика", заявява латвийският политолог Петерис Винкелис по адрес на двамата латвийски кандидати за места в Европейския парламент, но донякъде и относно мотивите на много от сегашните участници в изборите. Въпреки това той твърди, че двамата кандидати не просто се опитват да избягат от сложни икономически проблеми. "Те са убедени, че могат да променят Европа."
Все пак въпросите за икономическото управление вероятно ще бъдат в основата на изборите. В Унгария опозиционната дясна партия "Фидес" атакува често иронизираните управляващи социалисти заради техния отговор на кризата. Според последните проучвания на агенция "Галъп" се очаква "Фидес" да победи в състезанието, като измъкне 66 на сто от вота. Като признак на надигащия се екстремизъм във време на икономическа криза унгарската ултранационалистическа партия "Йоббик" ще получи шанса да се сдобие с място, показва проучването.
Унгария, Латвия и Румъния бяха ударени толкова лошо, че трябваше международни заемодатели да им спасяват икономиките. Но кризата се вмъква и в кампанията на страни, където избирателите тепърва започват да усещат последствията й. В Полша президентът Лех Качински произнесе неочаквана реч в парламента, нахвърляйки се на правителството за мерките, които взима срещу кризата - ход, който анализаторите обясняват като предизборна шарада. Управляващите в Словакия социалдемократи се представят като партия "срещу кризата", докато техните чешки колеги хвърлят вината за икономическия срив върху десницата и използват билбордове, изобразяващи чешкия премиер Мирек Тополанек рамо до рамо с американския президент Джордж Буш-младши.
В същото време в България парите или по-точно липсата им определят кампанията, в която кандидатите правят смели обещания да се борят с корупцията с цел да размразят европейските фондове.
Но някои българи казват, че не желаят да гласуват изобщо, като сравняват своите несигурни мизерни заплати с твърдите и щедри възнаграждения на европейските законодатели. "Не искам да правя този подарък", казва Надя, пенсионерка от София, живееща с 200 евро на месец.

По БТА