Ст. н.с. д-р Румен Попов,
директор на Института по аграрна икономика

Много актуален става въпросът за българската позиция при реформата на Общата селскостопанска политика на ЕС. Според условията в договора за присъединяване подкрепата за нашето земеделие започна от 25% спрямо помощите на старите държави от съюза. Предвидено е субсидиите да се изравнят за 10 години. В същото време ще припомня, че за база се взимат т.нар. референтни периоди. Самият размер на помощта за всяка една страна зависи от обема на производството през съответния референтен период. За България са избрани годините 2000–2002 г. , през които агробизнесът беше в криза, а производството – много слабо. Това предопределя ниска подкрепа и означава, че и след 2015 г. българските фермери ще получават два-три пъти по-малки субсидии на единица площ.
Условията за присъединяване допускат и национални доплащания. Но страни като нашата, със слаб бюджет, не могат да осигурят допълнителни плащания в големи размери. Ако искаме много пари за аграрния сектор, ще трябва да ги вземем от системите на образованието, на здравеопазването и т.н.
Най-важното е да се разбере, че България е заинтересована не толкова от обема на земеделските помощи, а от изравняване на условията на производство с другите 26 страни в ЕС. Само тогава българският агробизнес може да разчита, че ще оползотвори собствения си потенциал и ще стане конкурентоспособен на европейския.

Земеделският патриотизъм не върши работа

Не е реалистично от позицията на един земеделски патриотизъм да се настоява за национални доплащания, които ще изравнят условията с останалите в ЕС. Сега България трябва да търси съюзници в ЕС и да настоява за такива промени в Общата селскостопанска политика, които да водят до постепенно, но в сравнително къс срок изравняване на условията за производство.
При старите държави от ЕС помощите се дават на стопанство, което е доста сложно. Нашата страна получи право да прилага опростена система за субсидиране - подкрепата е на единица площ. Това си има икономически основания, защото при прилагането на системата не се изискват огромни усилия на администрацията. От друга страна, повече стимули за развитие има зърнопроизводство, защото едрите стопанства с големи площи. Производството на зеленчуци и плодове, животновъдството - все сектори с по-голяма добавена стойност и за които България има сравнителни предимства, не са в добри позиции.
При всички случаи обаче е по-важно и по-реалистично страната ни да иска равни условията с останалите в ЕС, отколкото да защитава позиция за някакви огромни помощи.
В ЕС има страни с много по-голям принос в бюджета на ЕС, отколкото получават по линията на Общата селскостопанска политика. Източните държави пък разполагат с големи площи и многобройно селско население. Изравняването на помощите ще означава сериозни бюджетни разходи за ЕС. Логично е богатите страни да са против подобно решение.
Затова смятам, че е по-разумно да се предложи съкращаване на помощите, но в същото време да се изравняват субсидиите за старите и новите страни. Само тогава може да има относително справедлива конкуренция, от която ще спечелят и европейските потребители, защото ще имат на разположение по-богата гама продукти.

Преразпределението ражда бюрокрация и корупция

Ако се изравнят условията за подкрепа, тогава ще отпадне необходимостта от т.нар. усилни фондове за развитие на селските райони или за реконструкция на земеделския сектор. Нещо, което в момента означава кръстосано субсидиране. Селските програми, които са крайно необходими за страни като България, в същото време раждат бюрокрация. Ако земеделските производители имат нормални доходи, те спокойно ще се обърнат към банките и ще получат кредити, за да развиват нормално производство. Работа на банките е да разпределят паричния ресурс. Субсидия от примерно 50% е изключително изкушение за корупция.
Някои от старите и богати страни от общността настояват земеделското подпомагане да стане грижа на националните бюджети. Това ще е трагедия за България, защото нашият бюджет е слаб. Затова трябва да търсим съюзници и заедно с тях да отстояваме запазването на Общата селскостопанска политика в рамките на ЕС. В същото време нашата администрация е слаба и трябва да настояваме за опростяване на правилата.