Ървин Стелцър
Daily Telegraph

Има няколко вида престъпници. Някои от тях са представени в романтична светлина: Бъч и Сънданс (Нюман и Редфорд), Робин Худ (Ерол Флин и др.), Бони и Клайд (Дънауей и Бийти), Бъгси Сийгъл (отново Бийти). Различни мафиоти (Брандо). Други пък ругаем – Бърни Мадоф, пласьорите на дрога.
След това идват крадците. Въпреки че създаваме бляскави измислени крадци, които да ни забавляват (Розовата пантера на Дейвид Нивен; крадеца на бижута на Кари Грант Джон Роби), в реалния живот едва ли има крадци, на които да сме се възхищавали. Според Oxford English Dictionary дефиницията за крадец е „човек, който взема и прави свое преносимото имущество на друг човек без неговото знание или съгласие“.
Не би било честно да сложим етикета „крадец“ на някой депутат, преди да бъдат завършени съответните разследвания, въпреки че някои със сигурност са се почерпвали със съмнителни реимбурсирания на разходите „без знанието или съгласието“ на онези, от които са извличали средствата. Но както повече от един наблюдател е подчертавал, най-ужасяващото нещо е отвратителната дребнавост на всичко това – шоколадчета Kit Kat, тампони, кранчета за чешми. Дори при прокопаването на защитни ями и ремонтите на тенис кортове има патетично малки суми от изгодната позиция на защитаваните от тези ями или онези, които си тренират сервиса и високата топка, без да се налага да чакат по опашки в градския клуб. Нищо чудно, че беше необходима петгодишна битка, за да се хвърли светлина върху тъмния ъгъл на парламентарните практики.
Най-тъжната част на тази история е, че цялото присвояване на допълнителни печалби, независимо дали според или в противоречие със самостоятелно конструираните правила, е равно на незначителна сума в брой, ако се сравнява с онова, което тези мъже и жени правят в в центъра на общественото внимание.

Публичен и частен сектор

Те вземат от не толкова богатите, за да дадат на по-заможните, от хората със среден доход, за да задоволят ненаситния апетит на служителите в обществения сектор, чиито заплати и пенсии са по-високи от тези на хората, които трябва да плащат данък, за да финансират вечно растящата държава. Средната заплата в публичния сектор надвишава тази в частния с около £3000 годишно – в Шотландия и повече. 90% от служителите в публичния сектор са включени в щедри пенсионни програми, докато само 12% от служителите в частния сектор имат това щастие. Служителите в публичния сектор ползват повече болнични и като цяло работното им време е по-кратко. Нищо чудно, че все повече завършващи училище са привлечени от разрастващия се публичен сектор.
Една от законните функции на правителството е да преразпределя приходите. Но действията на партията от мнозинството се отличават с откровено ужасния си мащаб – милиарди се насочват към един публичен сектор, който е нараснал от 5,2 млн. до 5,7 млн. служители, но не е предоставил съизмерими подобрения в образованието или здравеопазването. Милиарди се заемат днес, за да бъдат изплатени от бъдещите поколения под формата на по-високи данъци, неудържима инфлация и намален стандарт на живот. Разбира се, тези сметки ще влязат в падеж чак след следващите общи избори. Трябва да се вземат облагите, които могат да се получат още сега, а не в неясното бъдеще.
И милиарди се пилеят. Над £40 млрд. се харчат годишно за специално назначени от правителството комисии и тази сума расте с годишен ход от 13%. Близо £900 млн. се харчат за обезщетения на служители при прекъсване на трудов договор за 15 000 държавни служители, а междувременно се назначават 42 000 допълнително на постоянна работа. Около £4 млрд. ще бъдат похарчени за консултанти през следващите три години, за да работят по проекти за „наименуване, обозначаване и позициониране“, „културни промени“ и „равенство и различие“, измежду останалите проекти. Разхищения по Олимпийските игри. Милиони похарчени за компютърния проект на Националната здравна система, който никога няма да изпълни реално целите си.
Всички правителства правят разточителни разходи, както и всички много големи компании от частния сектор. Последните в момента си плащат за погрешното управление и неуспеха да се подготвят за кризата. Но премиерът и колегите му, които докараха нацията до ръба на финансовия срив, остават по местата си и отказват да тестват политиката си чрез общи избори. Акционерите от частния сектор често биват помитани от постовете си, но повечето членове на парламента остават по местата си, а заплатата в публичния сектор продължава да расте.

Никой още не е оборил Кейнс

Всичко може да се прости, ако масивните харчове и заемания даваха резултат. В крайна сметка по време на рецесия е спорно дали повишеното харчене е необходимо, за да компенсира недостига на частното търсене – никой никога не е доказал със сигурност, че Кейнс не е бил прав. И няма спор, че националната инфраструктура и социалните услуги се нуждаят от освежаване, както твърдяха през 1997 г. новите лейбъристи.
Но най-ужасното е, че парите са били наливани в един публичен сектор, който никога не е бил принуждаван да се подчинява на реформите. За тях тогавашният председател на Камарата на лордовете и министър на правосъдието се е заклел, че ще предхождат разхода на всяко допълнително пени. Фондацията Rowntree поставя Великобритания на последно място от 15-те държави от ЕС по детска бедност. Почти един милион души повече са в състояние на тежка бедност сега, отколкото когато лейбъристите дойдоха на власт, сочат данни на торите. Разликата в средната продължителност на живота между бедни и богати „понастоящем е най-голяма от „Викторианската епоха насам“, докладва Джеси Норман в „Гардиън“. Франк Фийлд нарича правителствените схеми за създаване на работни места „скъп провал“.
Американските наблюдатели на Великобритания се обзалагат, че ще трябва МВФ да върне страната по дългия път обратно към фискално благоразумие и икономически ръст. Торите вярват, че те могат да свършат тази работа. Може би трябва да бъде позволено на гласоподавателите да избират между това МВФ да намали разходите и „намаленията на торите“, които Гордън Браун осмива.