„Франс прес“

Прищевките на съдбата и неговата майка, ревностна католичка, отвели преди 29 г. Патрик Кибангу в Полша, където се установил. Сега този конгоанец, който вече е поляк, се кандидатира за депутат в Европейския парламент и през юни би могъл да се окаже един от малцината тъмнокожи депутати в него.
Целта на Кибангу е да отвори за Полша африканските пазари, които според него все още са силно доминирани от бившите колониални сили. "Мотивира ме това, че мога да помогна на Полша да намери нови пазари, което ще рече - популяризиране на полските фирми, продукти и култура в развиващи се страни", обяснява той.
Това ще е от помощ и за Африка, тъй като идването на фирми от новите държави - членки на Европейския съюз, на пазара ще създаде "алтернативи пред африканците", а разходите в Африка като цяло са по-ниски. А когато има конкуренция, изнудването от страна на големите западни компании, които вече са се наложили на Черния континент, ще бъде по-малко, отбелязва кандидатът, издигнат от Съюза на демократичната левица (бившите комунисти).
Петдесет и една годишният инженер, който твърди, че е "социалист като датските или норвежките социалисти", мисли на първо място за пътищата, които Полша строеше в страни като Либия или Ирак, още докато бе част от комунистическия блок.
Но "поляците са добри във всичко", казва Кибангу. Полша е страна на интелектуалци, на хора, творили световна история, на учени като Мария Склодовска-Кюри и смятам, че те имат право да са в Африка не по-малко от французите или англичаните, посочва той.
Кибангу оживено и с нескрито удоволствие разказва дългата и забавна история на заминаването си за Полша през 1980 г. Искал да следва във Франция или Федерална република Германия, но веднъж насън чул глас: "Ще идеш в Полша." Майка ми, която е силно вярваща, при това ревностна католичка, ми каза: "Това е страната на папата. Трябва да заминеш", спомня си той с усмивка, имайки предвид полския папа Йоан-Павел Втори. В Западна Европа отхвърлят документите му за кандидатстване и в крайна сметка Кибангу решава да замине на изток, след което завършва политехника и Икономическата академия в град Вроцлав (Югозападна Полша).
В края на 90-те години на миналия век сериозно мисли дали да не се върне в Конго, но там избухва война, той се оказва без паспорт и иска полско гражданство. "Това е рекорд. За по-малко от четири месеца се сдобих с ново гражданство и си казах: поляк съм, това е", обяснява той.
Африканците тук са рядкост, но Кибангу отхвърля стереотипа, че Полша е расистка държава. "Не, поляците не са расисти. Има изолирани случаи, но те са по-скоро изключение, каквитo има и във Франция или Англия."
В момента работи в служба за разпределяне на средствата от европейски структурни фондове за полските земеделци. "Това, което се прави в Европа, е фантастично", отбелязва ентусиазирано Кибангу. "Ако можеше и Африка да е обединена и да последва примера на Европа, щеше да е добре за света", допълва той. Кибангу живее в Йелч-Ласковице, малко градче в покрайнините на Вроцлав. Приятелката му - лекарка от нигерийски произход, която също е с полско гражданство, има свой гинекологичен кабинет в обширния им дом."Ние си говорим най-често на полски, но когато сме ядосани един на друг, се караме на английски, а понякога и на френски", споделя с усмивка той.