Маргарита Димитрова

Пак ужасно закъсняха българските чиновници и не успяха да убедят Европейската комисия, че всички изисквания по програма САПАРД са изпълнени. Като студен душ се изсипа новината, че замразените 140 млн. евро няма да бъдат отблокирани в понеделник, 25 май. Това ще се случи съвсем скоро, сега се уточняват последните детайли, помъчи се да успокои духовете земеделският министър Валери Цветанов. Според вицепремиера Меглена Плугчиева блокадата вероятно ще бъде вдигната до два месеца.

Брюксел ще отмени забраната едва когато се провери как на практика действа системата на т. нар. референтни цени. Казано иначе – в ЕК държат да знаят има ли достатъчно гаранции, че офертите, представени от бенефициентите, са коректни, а не изкуствено надути, с едничката цел да се точат субсидии в по-големи размери.
За да сме коректни, трябва да признаем, че в последните месеци предприсъединителната програма беше преобърната с хастара нагоре. С бясна скорост се запушваха пробойна след пробойна. Одит след одит доказваше, че контролната система вече е заработила и парите на европейския данъкоплатец са здраво защитени.
Много е странно защо не е поръчан и този последен, но задължителен одит. Въпреки че досега българската страна не дава разумно обяснение, има поне два възможни отговора. Първият е, че някъде по веригата отново се е скъсала комуникацията с Брюксел. Или пък просто времето се е оказало недостатъчно.
Каквато и да е истината, изводът е един: нашата администрация пак не успя да свърши работата си така, както искат брюкселските бюрократи.

Поредната процедура струва поредно количество пари

Сега спешно ще се търсят одиторски компании, които ще тестват системата и ще пишат анализи. Но както е добре известно, международният одит е прекалено скъпо удоволствие, особено ако си на зор. А докато тече поредната процедура, с пари от националния бюджет ще се плаща на изрядните фермери, защото те нямат никаква вина, че системата продължава да боксува. Накрая всички български данъкоплатци заедно ще платим сметката.
За да приключим с темата САПАРД, трябва да припомним, че единствено за нашата страна програмата беше удължена с 1 година. Европейската комисия даде допълнително 12 месеца на българската администрация, за да може да се натутка и да влезе в час.

Генерални репетиции със спорен ефект

В ЕС неслучайно са разработили предприсъединителни програми за страните, които имат желание да се включат в голямото европейско семейство. ФАР, ИСПА и САПАРД могат да се възприемат и като генерална репетиция за голямата премиера на европейските фондове.
Дали след всичките шамари администрацията успя да се научи, че Брюксел освен на сълзи не вярва и на обещания. Документираните доказателства единствено хващат декиш пред еврочиновниците. А когато чисто по балкански се опитаме да минем между капките или решим да побързаме чак за последния влак, провокираме подозрителност в особено големи размери.
В деня, в който Брюксел отложи решението си за САПАРД, някак си между другото се прокрадна информацията, че сме получили едва 635 млн. евро авансово от предвидените 6, 800 млрд. евро от структурните и Кохезионния фонд. Това означава, че по-малко от 10% от средствата по оперативни програми са влезли у нас. За да се превеждат по-големите траншове, които са наречени междинни плащания, българската страна трябва да представи в ЕК преработените оценки за съответствие на седемте оперативни програми. В края на миналата година Брюксел отхвърли оценките и ги върна за пренаписване. Месец май беше срокът, в който българските власти трябваше да депозират поправените документи. По информация на говорителя на ЕК по регионалната политика Денис Аббат нашите чиновници са предупредили, че малко ще позакъснеят. Някъде през юни ще изпълнят ангажиментите си. Евентуално.
Е, как да ни хареса брюкселският бюрократ, като всекидневно и всекичасно му показваме, че стоим над документи и срокове? А да се надяваме на пореден кредит доверие е съвсем наивно. В тази безпрецедентна икономическа криза Брюксел повече отвсякога ще пази европейските пари. А те със сигурност ще бъдат похарчени - ако не дойдат в България, ще бъдат вложени на друго място.